Фантом

— Премръзнали ли сте? — попита с усмивка Вигдис А.

Трюлс не знаеше какво се крие зад съкращението А. — просто така пишеше на звънеца ѝ, Вигдис А. Прииска му се да ѝ забие един десен прав с всичка сила — надутите ѝ до пръсване бузи щяха да поемат юмрука му, без да строшат кокалчетата. Или да я изчука. А защо не и двете?

Знаеше защо се чувства толкова бесен. Заради шибания джиесем.

След като най-после успяха да притиснат „Теленур“ да проследят телефона на Хуле, служителите установиха, че той се намира в центъра, по-точно в района на Централната гара. Едва ли в Осло има по-оживено място, и то през цялото денонощие. Дузина полицаи прочесваха района в продължение на часове. Нито следа от Хуле. Накрая някакъв новобранец излезе с баналното предложение да си сверят часовниците, да се пръснат из множеството и един да позвъни на номера на Хуле в предварително уговорена секунда. Който чуе звънене на телефон или види някой да си вади джиесема, да действа. Речено — сторено. Наистина откриха телефона — в джоба на наркоман, полузадрямал на стълбите в подножието на Предгаровия площад. Той обясни, че някакъв тип от кафене „Фюрлюсе“ му „дал“ телефона.

Асансьорът спря.

— Приятна вечер — промърмори Трюлс и слезе от кабината.

Зад него вратата се хлопна и асансьорът потегли.

Кюфтета и дивиди. Първата част на „Бързи и яростни“? Пълна боза, разбира се, но някои сцени си ги бива. Или „Трансформърс“? Меган Фокс и продължителна чекия.

Чу я как диша. Беше слязла с него от асансьора. Миризма на влажно коте. Тази вечер Трюлс Бернтсен щеше да я изчука. Усмихна се и обърна глава. Тя се опря в нещо твърдо. И студено. Трюлс Бернтсен обърна нагоре очи. Цев на пушка.