Към небето 2 към звездите

— Говориш за обещания — рече той. — А си ми пробутвала лъжи.

— Аз бях все същият човек, Хешо — отвърнах. — Ти никога не си познавал Аланик. Познаваше единствено мен.

— Човек.

— Съюзник — отвърнах. — Когато бяхме пилоти, ти ми говореше за общо желание да се противопоставим на Върховенството и да намерим наш начин да използваме хипердрайвите. Знам тайната, Хешо. Открих я. Можеш да я занесеш на хората си.

— Защо да ти вярвам?

— А защо да вярваш на тях? — попитах. — Нали знаеш, че не съм чудовището, което казват. Летял си с мен. Нашите народи са били съюзници навремето, много отдавна. Знаеш, че Върховенството пет пари не дава за твоя вид. Ела с мен. Помогни ми.

Отговор нямаше. Протегнах ръка към кораба.

— Хешо — прошепнах. — Уинзик планира да направи нещо ужасно. Според мен използва Брейд, за да призове гробокопач. Ако това е истина, ще ми трябва помощта ти. Цялата галактика има нужда от помощта ти. Не ни трябва просто един капитан на кораб. Трябва ни герой.

Зад нас бушуваше битка. Две сили уплашени хора, всеки без друга възможност, освен да избива другите. Беше или това, или смърт.

— Не знам какво да направя — призна Хешо.

— Можеш — обади се Каури — да попиташ нас.

Връзката прекъсна. Аз чаках, бях в космоса точно над кораба си. Най-сетне Хешо заговори отново.

— Очевидно — каза Хешо — екипажът ми не иска да те застреля. Аз се оказвам… малцинство. Странно преживяване. Много добре, Аланик. Ставаме съюзници за кратко — колкото да научим дали онова, което ни казваш, е истина или не.

— Благодаря ви — отвърнах и ме обзе облекчение. След това подръпнах с крак и се изтеглих обратно в пилотската кабина. — Къде са останалите? Мориумур? — стегнах се, готова да чуя, че е бил свален. Все пак какво правеха кицен тук сами?

— Мориумур не дойде — отвърна Хешо. — Реши в последния момент, че времето му като пилот е изтекло, и се върна при семейството си. Химерна е някъде наоколо; изгубих я в битката. Брейд…

— Оказа се права за това, Аланик — заяви Каури от мостика. — Брейд прави нещо странно. Ние трябваше да разсейваме човешките изтребители и да ги държим далече от нея. Тя тайно се отдели близо до планетата ви.

— Усещам я — отвърнах, сложих си коланите и запечатих пилотската кабина. — Само че не мога да я намеря. Това е лошо. Много, много лошо. Трябва да я спрем.

— Като се присъединим към теб — заяви Хешо, — ще извършим предателство срещу Върховенството.

— Хешо — започнах да обяснявам, — част от причината всички да мразят моя вид е, защото преди няколкостотин години хората са се опитали да превърнат гробокопачите в оръжие. Наистина ли ще си стоиш тук и ще преглътнеш факта, че Върховенството се опитва да направи съвсем същото?

Хората от Метален рой не бяха успели в опитите да контролират гробокопач. Бях ги видяла как умират. Уинзик бе уверен, че няма да го сполети същата съдба, но аз не вярвах на това нито за момент. Бях усетила гробокопачите. Техните идеи се опитваха да се вмъкнат в ума ми дори в този момент. Ние не можехме да ги контролираме. Ако този план успееше, гробокопачът щеше да му се изплъзне. Точно както щеше да стане и с нас, хората.