Кръвно отмъщение

— Ах ти, кучко! — заръмжа Бък. — Седиш върху милиони, които си получила наготово, и не искаш да делиш, така ли? На мат и маскара ще те направя, да знаеш!

— Глупак — прекъсна го Нина. — Парите не са мои, стар идиот такъв. А тези, на които принадлежат, ще споделят с теб само някой куршум в челото. Разбери, тъпако, просто не искам да те замесвам.

Бък сумтя известно време в слушалката и промърмори:

— Не се сбогувам…

Когато той затвори, Нина чак се разсмя. Кой знае защо сега тя изобщо не се страхуваше от този подобен на мечка тип и собствените й измислици я развеселиха. В това лекомислено състояние тя си легна да спи.

На следващата сутрин отиде при Сенкин и дублира поръчката си за пистолет. Тя влезе, поздрави управителя и му подаде листче хартия.

— Аркадий Глебович, можете ли да ми помогнете с битовата техника?

Той прочете на листчето: „Спешно се нуждая от пистолет за защита“, кимна и каза:

— Наистина, този тип агрегати са редки, но ги има в нашата система. Ще ви се обадя още довечера.

Настроението й още повече се подобри. Като бивш инструктор по стрелба с пистолет тя се убеди в необходимостта от огнестрелно оръжие в екстремални ситуации. Сега беше точно в такава ситуация и оръжието просто й беше необходимо.

С Бък стана издънка, но тя не губеше надежда. Отново прегледа оставените й от Феликс телефони и избра човека от Върховния съвет, който можеше да й даде нужната информация. С усмивка си помисли, че свещеникът от Подмосковието най-малко би й потрябвал.

Тя набра номера и известно време слуша сигналите, но никой не вдигаше. С леко чувство на досада тя за всеки случай набра още веднъж, но отсреща отново никой не отговори.

Вадим се появи следобед, донесе някакъв плик като предлог и пакет.

Нина отвори пакета и извади от кашона пистолет „Стечкин“, оръжие за прицелна стрелба с широки възможности. Тези пистолети бяха на въоръжение в правителствената охрана, преди да преминат на вносни системи. Заглушителят също беше фирмен, със смазка, и докосвайки се до него, Нина изпита лек възторг.

— Къде бих могла да се позанимая с него? — попита тя.

— Ами излезте извън града и си гърмете колкото искате — каза Вадим с усмивка. — А за какво ви е, Нина Алексеевна?

— Виждате ли, Вадик — каза Нина, — по-рано бях спортистка, занимавах се със стрелба…

— Със заглушител? — подсмихна се Вадим.

— Различно — усмихна се в отговор Нина. — Във всеки случай много съм ви благодарна.

Той си тръгна, след като си получи парите, а тя веднага се зае с пистолета, старателно го избърса, после отново смаза плъзгащите се части, зареди пълнителя и го постави. Сглобен, пистолетът не се събираше в чантичката й, но тя си беше приготвила друга, по-обемиста чанта.

Сега беше въоръжена и можеше да обмисли някои стъпки. Разбира се, глупаво беше от нейна страна да говори за Бейби на чужд и при това враждебно настроен човек. Според всички закони на конспирацията трябваше да го ликвидира, но мислейки за това, тя не откриваше в себе си решителност да го направи. Приличаше на дуел, в който си присвоява правото на първия изстрел.