Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
В Генералната прокуратура спешно бе докаран началникът на стопанското управление Аркадий Иванович Минин, оформил тази поръчка, й той съобщи, че документът с искането се е оказал на бюрото му сред много други и той незабавно му е дал ход, разбирайки важността на нашето разследване.
Аз се наежих.
— Какво разследване имате предвид, Аркадий Иванович? — попитах аз с усмивка.
— Вашето, разбира се — отвърна той и видях как изведнъж пребледня. — Цялата прокуратура говори за него.
— Интересно — казах аз. — И какво разследваме?
Направо му се разтрепераха устните, но той ги прехапа.
— Стига, Саша — помоли той, усмихвайки се доста жалко. — Имам предвид „Народна съвест“, разбира се.
Станах, подпрях се с ръце на бюрото и се надвесих над него.
— Аркадий Иванович — казах аз, — кой ви е казал, че компютърът е бил свързан с делото за „Народна съвест“?
Той ме гледаше измъчено.
— А не е ли?
Не му отговорих.
— Бъдете така добър да ми предявите документа с това фалшиво искане — казах решително.
— Разбира се — каза той. — То е тук, при мен…
Уви, документът го нямаше и откривайки този факт, Аркадий Иванович се разтрепера.
— Нищо не разбирам — мърмореше той, — всички документи трябва да са тук…
— Не си правете труда — казах аз. — Заемете се със съставянето на обяснение до генералния прокурор. Разпита ви ще води вероятно той самият.
Разбира се, нервният и треперещ началник, дошъл при нас след съкращенията в КГБ, не можеше да не предизвика подозренията ми, но кой знае защо аз реших, че в случая той е подставена фигура. При всички положения бях длъжен да осигуря наблюдение върху него и затова дадох съответните указания на навреме появилия се Дроздов. Той веднага се обади в криминалната, свърза се с нужните хора и аз се успокоих. Докато Серьожа запознаваше Дроздов със състоянието на нещата, аз размишлявах над случилото се, пресмятайки възможните пътища на разследване, и нивото на работещата срещу нас организация ми вдъхваше все по-голямо уважение. Операцията бе проведена блестящо и загубихме много време.
— Всичко е ясно — каза Дроздов. — Хванали сте едър дивеч, момчета.
— Какво научи за погребението на Даниленко? — попитах аз.
— Нищо, за което да се хванем — каза Дроздов с въздишка. — Смъртният акт е фалшив, старецът е бил погребан от кооперация, а на погребението е присъствал само адвокатът. Именно той е платил всичко.
— А името на този адвокат?
— Тополев, но в списъците на московската градска адвокатска колегия няма такъв — каза Дроздов.
42.
Елегантният ресторант в сутерена на една къща на Арбат бе потънал в полумрак. На масите горяха разноцветни свещи, а на сцената бавно танцуваше двойка полуголи танцьори. Бък се оказа пълен мъж е тежка челюст и в погледите му, хвърляни от време на време към Нина, имаше уморен интерес с оттенък на зле скрито презрение. Той беше собственик на ресторанта и явно можеше да си позволи каквото си иска. Сега мислеше какво още да си поиска.
— Как се запознахте с него? — попита той с подозрение.
— Защо питате? — запита Нина и сви рамене.
— Защото не знам нищо за вас — каза той. — Намирате се в много лошо положение, госпожице. Покровителя ви вече го няма, а се опитвате да се правите на значима личност.
— Той каза, че мога да разчитам на приятелите му — призна Нина.
Бък изсумтя.
— Старецът беше непоправим романтик — каза той с въздишка. — Вярваше в безкористното приятелство. Разбира се, ако беше жив, щеше да има смисъл, но защо да ви помагам сега, когато го няма?
— Значи сте реалист? — попита Нина и вдигна чашата си.
Той кимна и се усмихна криво.
— Винаги съм бил. Феликс преувеличаваше приятелството ми, което винаги се основаваше на взаимния интерес. За да започна да ви помагам в степента, на която разчитате, трябва да бъда значително заинтересован.
Нина отпи глътка вино и хвърли поглед към танцуващите.
— И с какво бих могла да ви заинтересувам?
Бък изсумтя, изпи коняка си на един дъх и посегна към цигарите.
— Във всеки случай женското ви обаяние слабо ме вълнува — направо каза той. — Трябва да знаете, че в това отношение съм особено взискателен.