Дъщеря на съдбата [bg]

Теми не му липсваха: като премеждията на младия златотърсач, осемнайсетгодишен хлапак, който за година нечовешки труд успял да събере десетте хиляди долара, необходими да се завърне в Оклахома и да купи ферма за своите родители. Един слънчев ден, докато слизаше към Сакраменто по склоновете на Сиера Невада, Фриймънт се натъкна на група безпощадни мексиканци или чилийци — така и не се разбра. Знаеше се само, че са говорели на испански, защото бяха имали безочието да оставят надпис на този език, издълбан с нож върху парче дърво: „Смърт на янките“. И понеже им било малко да го пребият и ограбят, взели, че го завързали гол за едно дърво и го намазали с мед от глава до пети. Два дни по-късно, когато патрулът го открил, той вече не бил на себе си, а комарите били направили кожата му на решето.

Фриймънт бе изпитал журналистическия си талант в нездравата тематика със сърцераздирателното описание за гибелта на Хосефа — млада мексиканка от един танцувален салон. Веднъж, в Деня на независимостта, когато тъкмо влизаше в Даунвил, той се озовал насред шумно тържество, обилно поливано с алкохол начело с местния кандидат за сенатор. Някакъв пиян златотърсач нахлул неканен в стаята на Хосефа, но тя го отблъснала и забила нож право в сърцето му. Когато Джейкъб Фриймънт пристигнал, тялото вече бе положено върху една маса, покрито с американското знаме, а насъбралите се близо две хиляди, озверели от расовата ненавист фанатици, настояваха Хосефа да бъде обесена. Невъзмутима, с петна от кръв по бялата блуза, мексиканката пушеше цигара, сякаш крясъците не се отнасяха до нея, и с бездънна омраза разглеждаше лицата на мъжете, с пълното съзнание каква запалителна смес от агресивност и плътско желание буди у тях. Някакъв лекар се осмели да се застъпи за нея, като обясняваше, че е действала в своя защита и че като убият Хосефа, ще затрият и детето в утробата й, но тълпата го принуди да млъкне със заплахата, че и него ще окачат на въжето. Довлякоха насила още трима ужасени доктори, за да прегледат Хосефа, и след като те заявиха, че не е бременна, импровизираният съд издаде присъдата за броени минути. „Мърльовците не бива да се разстрелват, те трябва да бъдат справедливо наказвани и да увисват на бесилката с цялата тежест на закона“, заяви един от заседателите. Фриймънт присъстваше за пръв път на саморазправа и описваше с пламенни слова как в четири следобед понечили да повлекат мексиканката към моста, където бесилката вече била издигната, но Хосефа се изтръгнала гордо и сама тръгнала към лобното си място. Хубавицата изкачила стъпалата без чужда помощ, с увита около глезените пола, сама надянала примката на врата си, оправила черните си плитки и се простила с храброто „Сбогом, господа“, с което изумила журналиста и посрамила всички останали. „Хосефа умря не защото беше виновна, а защото беше мексиканка. В Калифорния за пръв път линчуват жена. Каква загуба, след като жените тук са толкова малко!“, пишеше Фриймънт в края на статията си.