Хищник [bg]
- Автор: Престон Дуглас
- Серия: Уайман Форд #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-89-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хищник [bg]». Краткое содержание книги:
С „Хищник“ Дъглас Престън ще разтрепери читателите и ще ги държи в напрежение до последния миг. Майкъл Крайтън би искал той да е написал нещо, поне наполовина толкова всепоглъщащо; „Хищник“ е трилър за специалната ви колекция. Library Journal
„Хищник“ направо ме срази! Дъг Престън е малко като Гришам, малко като Крайтън, малко като Стивън Кинг, но си остава истински уникален, превъзходен писател със свои собствен стил. Дейвид Хагбърг, USA Today
Пожарът отмина, пропускайки блатистата територия, където тя се бе подслонила и напеченият въздух се охлади леко. Остана във водата, заобиколена от подута, загниваща смърт. Дните се точеха. Тя отслабна и започна да чезне.
Смъртта бе за нея ново чувство, не приличаше на нищо, изпитвано преди. Можеше да я усети как работи в нея. Да почувства как коварно и тихо атакува органите й. Тънките меки плочки, които покриваха тялото й, се олющиха. Едва се движеше. Задъхваше се и едва задоволяваше глада си за кислород. Очите й бяха обгорени от горещината, мътни и подути.
Умирането продължи дни. Инстинктите й се бореха с него, съпротивляваха му се. Ден след ден болката се усилваше. Тя се хапеше и риташе, късаше парчета от собствената си плът, опитвайки се да стигне до врага, стаен вътре в нея. С увеличаването на болката растеше и яростта й. Тъпчеше сляпо земята с последни сили. Вън от задържащата сила на водата, тя се олюля и падна в плитчината. Ревеше, шибаше, риташе и хапеше тинята. Дробовете й започнаха да се пълнят с течност, когато сърцето се напрегна да изпомпи кръв към тялото й.
Спусна се горещ черен дъжд.
Биологичната програма, която я бе пренесла през четиридесетте години живот, засече. Умиращите неврони изгаряха в последен див пожар на напразна активност. Нямаше повече въпроси, нямаше програмиране, нито решения за кризите. Безплодните й ревове се задушаваха в потръпващата влажна, стенеща плът. Лявото полукълбо на мозъка й избухна в буря от електрически импулси, десният и крак се замята конвулсивно, преди да се скове в гърч, разтвори нокти, сухожилията й изпукаха. Челюстта й се отвори и тя остана зинала срещу небето.
По опашката й премина тръпка и тя затупа о земята, докато накрая остана да трепери само крайчето й. После всяка нервна дейност се прекрати.
Програмата бе стигнала предела си. Черният дъжд продължи да вали и тя постепенно се покри с лепкави тъмни петна. Нивото на водата се вдигна, активизирано от силна буря в планините и след ден тя бе погребана в гъста стерилна кал.
Шестдесет и пет милиона годишният й сън в гробницата бе започнал.
Ванът подскочи по черния път, носейки се като стрела през грамадната пустиня Хорнада дел Муерто на Ню Мексико. Пейзажът бе гладък и пуст като океана, единственото, което се забелязваше бе далечна верига черни хълмове. Бяха навътре в ракетния полигон „Уайт Сендс“, четири хиляди и осемстотин квадратни километра изпитателна база за най-съвременното национално въоръжение. Когато наближиха, тъмните хълмове придобиха форма. Централният, вулканичен конус от пепел, бе покрит с редица радио кули и микровълнови радиоприематели.
— Почти пристигнахме — каза Мелъди Крукшанк, седнала отпред, близо до военния шофьор.
Отминаха група изгорели и обковани с дъски постройки, оградени с двойна ограда; отвъд тях се виждаше блестящ нов строеж, с фасада от титаниеви панели, заграден на свой ред от високо охраняема ограда.
— Мястото се е използвало като своего рода лаборатория за генно инженерство — каза Крукшанк, — но я затворили след пожар. Институтът Смитсън уреди наемането на част от сградата. И тъй като е имало висока степен на биологична охрана, много от нещата, от които се нуждаехме, си бяха на място — поне в смисъл на изолация и сигурност. Това ще е чудесното място за изследване на динозавъра.
— Изглежда много самотно за живеене — обади се Роби Уедърс.
— Съвсем не! — поклати глава Крукшанк. — Това е очарователно място, където можеш да видиш какви ли не интересни неща — древни индиански руини, замръзнала лава, пещери, пълни с прилепи. Има конюшни, плувен басейн. Научих се дори да яздя. Със сигурност превъзхожда лабораторията в сутерена в Ню Йорк.
Паркираха на покрития с чакъл паркинг срещу сградата, който бе вече пълен с коли, телевизионни ванове със сателитни чинии, мотоциклети, джипове и какви ли не военни средства за придвижване.
— Прилича на парти — каза Форд.
— Казаха ми, че на тържественото откриване ще има повече хора, отколкото на световното по футбол.
Форд подсвирна.
Излязоха от вана в силния юлски пек на южно Мексико. Горещи вълни се издигаха отдолу, сякаш самата земя се изпаряваше.