Хищник [bg]

— Благодаря, д-р Пийл.

— Моля ви, наричайте ме Къшман.

— Разбира се, Къшман.

Мелъди се облегна назад в стола. Никога нямаше да се чувства комфортно в този стол, но поне можеше да се преструва. Имаше комплекс от мошеници, които искат да я използват, но щеше да се справи постепенно и с това.

— Сега да видим… — Пийл хвърли поглед към бележките, които бе надраскал на първата страница на статията. — Дошла сте при нас в музея преди пет години, прав ли съм?

— Точно така.

— С докторат от Колумбийския университет… И сте вършила превъзходна работа в лабораторията по минералогия в качеството си на… технически специалист първа степен? — Той изглеждаше почти смаян от ниската й позиция.

Мелъди не каза нищо.

— Е, изглежда е настъпило време за повишение. — Пийл се облегна назад и прехвърли крак върху крак. — Тази статия дава големи обещания, Мелъди. Разбира се, твърденията са спорни, както би могло да се очаква, но научната комисия я прегледа внимателно и изглежда резултатите ще издържат критиките.

— Ще издържат.

— Това е правилното отношение, Мелъди. — Пийл прочисти гърлото си. — Комисията наистина разбира, че хипотезата… ъ-ъ-ъ… че венерините частици може да са извънземни микроби, е може би малко прибързана.

— Това не ме изненадва… Къшман. — Мелъди направи пауза, изпитвайки известно затруднение да произнесе първото му име. По-добре да свиквам, помисли си тя. Почтителният, изпълнен с желание да се хареса техник първа степен, беше история. — Всяко научно откритие е поемане на риск. Аз съм убедена, че твърдението ми ще издържи.

— Радвам се да го чуя. Разбира се, аз съм само президент на музей — той се усмихна скромно, — така че ми е трудно да съдя за работата ви. Казаха ми, че е наистина добра.

Мелъди се усмихна любезно.

Отпусна се назад и сложи ръце върху коленете си, загледана надолу.

— Разговарях с членовете на научната комисия и се оказа, че можем да ви предложим място на помощник-куратор в отдела по Гръбначна палеонтология. Естествено, следва и пропорционално увеличение на заплатата.

Мелъди изчака неудобният момент да отмине, преди да отговори.

— Щедро предложение — каза тя. — Оценявам го.

— Грижим се за хората си — произнесе президентът надуто.

— Иска ми се да можех да го приема.

Пийл разпери ръце. Мелъди изчака.

— Отказвате ли ни, Мелъди? — Той изглежда не вярваше, сякаш идеята да не иска да остане в музея беше абсурдна, немислима.

Мелъди запази тона си равен.

— Къшман, прекарах пет години в сутерена, работата ми за този музей беше на изключително високо ниво. И ни веднъж не получих и йота признание и внимание. Ни веднъж не получих като благодарност дори формално потупване по рамото. Заплатата ми беше по-ниска от заплатата на хората от обслужващия персонал, които изхвърлят кошчетата за боклук.