Хилядният етаж [bg]

Райлин се поколеба, а в настъпилото мълчание Лида изпъна рамене и набра скорост.

— Нито един от вас няма да отиде в полицията, докато не уеднаквим и не уточним версията си. Ако някой посмее да гъкне, не обещавам да пазя тайните ви. — Изсмя се грозно и очите й заблестяха дивашки.

Уот настръхна, когато разбра какво се опитва да каже. Заплашваше го с хакерските му изпълнения. Майната му на това, помисли си той; двамата с Надя бяха много внимателни, истински професионалисти, така че не бяха оставяли следи никъде.

— Да не би да си въобразяваш, че можеш да ме заплашваш с работата, която върша? — изръмжа той, без да се интересува дали Ейвъри и другото момиче ще го чуят. — Никога няма да можеш да докажеш нищо. Не разполагаш с нищо против мен.

— О, Уот — въздъхна Лида. Сниши конспиративно глас. — Както вече казах, разполагам с много по-страшни неща за теб. Не ме предизвиквай.

Той я наблюдаваше объркано.

— Извинявай за хапчето — добави Лида почти весело. — Ти обаче сам ме предизвика. Ако беше малко по-забавен, нямаше да се налага да прибягвам до него.

Ейвъри гледаше от Уот към Лида и се опитваше да хване нишката на разговора им. Уот обаче не се примири.

— Ще позвъня в полицията и ще им разкажа всичко! — възкликна той.

— Както желаеш — отвърна Лида с напрегната усмивка. — Моля те, нека след това поговоря с тях, за да им кажа коя е в действителност Надя.

На покрива се възцари тишина. Лида погледна Уот. „Възможно ли е тя наистина да знае?“, помисли си отчаяно той. Как беше разбрала?

— Точно така — продължи Лида, проследила мислите му. — Нямам търпение да се запозная с Надя. С цялата й квантова мощ. — Натърти на „квантова“, за да разбере той какво става.

На Уот му призля. Не можеше да каже нищо.

— А ти… — Лида се обърна към Райлин. — Ще кажа на полицията какви си ги вършила у Корд. Ще те тикнат в дранголника поне за десет години за тази работа. Може би дори за цял живот.

Райлин пребледня. Уот се запита с какво я държи Лида. „Надя, опитай се да разбереш“, нареди той. Може пък да имаше начин да помогне. Ако поне един от тях не зависеше от Лида.

— Няма да те прикривам, Лида, не и след… — започна Ейвъри, но Лида се врътна към нея.

— Дори не си въобразявай, че ще ти позволя да си отвориш устата, Ейвъри. Мръсната ти малка тайна е най-противната.

Ейвъри млъкна. Сърцето на Уот се сви заради нея. Той, разбира се, знаеше с какво Лида държи Ейвъри, защото й беше поднесъл информацията на сребърен поднос.

— И така — продължи Лида и за пръв път в гласа й се прокрадна несигурност, нервност, дори истерична нотка. — Разбрахме ли се? Ерис се е напила, подхлъзнала се и е паднала. Разбрахме ли се?

И ги погледна един по един. Райлин кимна бавно, след това Ейвъри я последва, и двете като безпомощни кукли. Уот остана загледан в Лида за кратко, мислите му препускаха, отчаяно се опитваше да измисли решение.

Само че нямаше начин да се измъкне. Налагаше му се да излъже за смъртта на невинно момиче.

Най-сетне Уот кимна, както Лида много добре знаеше, че ще стане.