![Хилядният етаж [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/7/hilyadniyat-etazh-bg-download.jpg)
Хилядният етаж [bg]
- Автор: Макги Катарина
- Серия: Хилядният етаж #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-766-7
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Хилядният етаж [bg]». Краткое содержание книги:
— Знам, че си разстроена! — каза Ерис. — Извинявай. Знам, че е странно! Само че няма да кажа на никого. И никога повече няма да се виждам — заекна тя, — да се виждам с баща ти. Никога. Обещавам.
„Вземи си тъпия шал и се махай?“, искаше да изкрещи Лида или пък да разкъса Ерис на парчета, каквото и да е, стига да не стои тук и секунда повече и да говори за баща й. Като че ли тази вечер нямаше предостатъчно неприятности, с които да се разправя!
Ерис беше застанала до нея, достатъчно близо, та Лида да дръпне шала и да го смъкне от врата й. Сърцето й блъскаше от стимуланта. И двете бяха застанали опасно близо до ръба и Ейвъри не спираше да им крещи да се отдръпнат.
— И за мен е странно — прошепна Ерис, без да откъсва поглед от очите на Лида. — Моля те — каза тя и протегна ръка, за да докосне Лида.
Това беше последната капка.
— Казах ти да не ме докосваш! — изкрещя Лида и я блъсна. Като в просъница чу нови стъпки откъм стълбата.
Ерис се олюля почти като в забавен кадър, високите й токчета се хлъзнаха.
За момент изглеждаше така, сякаш ще се задържи, а и Лида протегна към нея ръка, но бе закъсняла…
Ерис падаше. Гънките на алената рокля плющяха около нея, шалът се вееше като бялото знаме на капитулацията. Изглеждаше необичайно красива, помисли си Лида някак отдалече, докато мъничкото телце летеше към мрака над града долу.
Лида остана да гледа дълго след като Ерис се скри от погледа й.
След цяла вечност, продължила незнайно колко, най-сетне осъзна ужаса на станалото. Скри лице в ръцете си и се разпищя.
В далечината слънцето се издигаше над хоризонта, протягаше дръзки червени пръсти към отдръпващото се нощно небе.
Когато го погледна, Лида видя единствено противното червено на прясно разплискана кръв.
УОТ
Уот не можеше да повярва.
Беше пристигнал на партито, разблъска като озверял тълпата и питаше всички наред дали са виждали Ейвъри или Лида. Най-сетне две уплашени първокурснички посочиха към кухнята. Той видя отворената врата на килера и стълбата, която се издигаше нагоре в мрака, и стомахът му се сви от страх, въпреки че Надя настоя: „Качи се горе. Веднага“.
От последното стъпало Уот видя как Лида и Ерис си крещят. Ерис протегна ръка към Лида, а Лида първо се отдръпна, след това я блъсна. Тогава Ерис падна, просто се плъзна настрани и пропадна в нищото.
Представи си я как се носи към земята, протегнала безпомощно ръце нагоре. Ако имаше късмет, щеше да умре преди удара.
Усети, че му се гади при мисълта как ще изглежда тялото й — или по-точно онова, което щеше да остане от него — на земята.
Лида продължаваше да стои там, приведена над ръба, с празен поглед, устата й отворена, за да наддаде остър, безкрайно дълъг писък. Имаше и други момичета на покрива: Ейвъри и още една с яркозелени очи и тъмна коса, която не познаваше. И двете наблюдаваха шокирани мястото, на което Ерис беше изчезнала.
Уот не издържаше повече. Протегна ръка и дръпна Лида назад, толкова силно, че главата й се отметна и неестественият писък най-сетне секна.
Останаха загледани един в друг известно време — той, Ейвъри и непознатото момиче. Всички бяха видели какво бе станало. Ейвъри беше пребледняла, раменете й трепереха и Уот разбра, че тя плаче безмълвно, а луната превръща сълзите й в блестящо сребро. Разбира се, та нали Ерис беше най-старата й приятелка. Прииска му се да я прегърне и да я притисне до себе си, но не помръдна.
Лида се беше превила разтреперана. Очите й се стрелкаха в различни посоки, лицето й беше разкривено от болка. Господи, тя още ли беше надрусана както снощи? Уот не можеше да повярва, че вчера бе пил уиски с Дерик в хола. Всичко оттогава му беше като в мъгла — Лида го прелъстяваше и го упои, а той се бе събудил и беше дотичал тук, обезумял от страх заради Ейвъри.
Само че бе закъснял, за да спаси Ерис.
Непознатото момиче наруши тишината.
— Трябва да се обадим в полицията. — Гласът й потрепери. Уот попита Надя коя е и Надя сравни чертите й със системата за лицево разпознаване на Кулата. „Райлин Майърс, трийсет и втори етаж“. Уот се запита как се е озовала тук.
Ейвъри примигна объркано, после каза: