Сърца за изгаряне [bg]

Тя допи кафето ми и остави празната чашка на масичката до леглото си.

— Разбира се, възможно е съзнанието да е решило, че тези спомени са били ужасяващи и възкресяването им може да ти причини вреда. Ако се заемем, няма да има връщане назад, затова — сигурен ли си?

Кимнах.

— Добре тогава. Изпий това. — Кайли ми подаде малко бяло хапче.

— Какво е?

— Просто валиум. Трябва ти нещо, което да ти помогне да се отпуснеш. В момента си изтъкан от нерви. Нищо няма да се получи, ако не се успокоиш.

Глътнах хапчето.

Тя приглади завивката върху леглото си и ми нареди да легна, след което зарови в чекмеджето на скрина и измъкна оттам диктофон.

— Ще запиша всичко. Съгласен ли си?

Кимнах отново.

Тя ми подаде чифт слушалки „Боуз“, които покриваха цялото ухо, включи ги в касетофона, поставен върху скрина, и каза да си ги сложа. Когато заговори отново, гласът ѝ стигна до мен някъде отдалеч, все едно викаше от значително разстояние. Не можех да чуя никакъв звук от коридора или от съседните стаи. Тя ми нареди да затворя очи. Направих го.

Тя изгаси лампите. Розовото пред клепачите ми се превърна в черно.

От слушалките долиташе тихо електронно бръмчене. Ушите ми се изпълниха със записаното на касетата цъкане на метроном.

Тик… так.

Тик… так.

Тик… так.

— Добре, Джак, искам да слушаш ритъма на този звук. Представи си, че е туптенето на сърце. То те успокоява. Вдишвай през устата, след това издишвай през носа и се опитай да е в ритъма на звука. Всичко е в звука. В този успокояващ звук. Сърцебиене. Представи си сърце. Кръвта, която обикаля из тялото ти. Животът, който се разтича по вените ти. Топъл и успокояващ. Гласът ми те отвежда по-дълбоко, все по-бързо и все по-дълбоко, все по-бързо и все по-дълбоко в едно топло, спокойно и умиротворено състояние. Все едно се потапяш във вана, пълна с топла вода.