Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
— Не се тревожи за това — успокои го Дев, като се присъедини към тях. — Ще те покрием, келте. Да почистваме излагащите е нашата специалност. Утре нито един човек тук няма да си спомня за случилото се, а ние ще се погрижим да няма никакви електронни записи. Всички присъстващи ще се спукат от яд, че снимките им ще показват едно голямо черно петно.
— Ами аз? — попита Ник. — Не желая да съм част от вашето промиване на мозъци.
— Казах човек, Ники.
Ник доби изключително обидено изражение.
— Благодаря — рече Талон на Дев.
— Пак заповядай. Ще се видим утре за Марди Гра.
Талон кимна на мечока и поведе Съншайн навън, въпреки че кракът адски го болеше, сякаш бе счупен от скока.
Когато се озоваха на улицата, той се нахвърли върху нея.
— Била си омъжена?
— Това беше преди седем години, Талон. Бях млада и глупава.
— Била си омъжена — повтори той. — За него.
Съншайн пое дълбоко дъх и издиша.
— Да.
— Не мога да повярвам.
— О, я стига, Талон, престани да ме дразниш. Не ме дръж отговорна за нещо, което се е случило по времето, когато дори не съм подозирала за съществуването ти. Ако някой има право да е бесен, мисля, че това съм аз.
— Моля?
— Селена ми разказа за теб и репутацията ти, приятелче. Излиза, че си спал с почти всяка жена в Ню Орлиънс. Искаш ли да ми споделиш нещо по въпроса?
— Това е различно.
— Защо? Защото съм жена? Ти знаеше, че не съм девствена, Талон. Какво очакваше?
Талон не знаеше. Но всъщност нямаше значение. След тази нощ тя и без това щеше да го намрази. Последното, което искаше, бе да прекара вечерта в разправии с нея. Това бе единственото време, което им оставаше.
— Добре, Съншайн. Права си. Съжалявам.
Съншайн се слиса. За пръв път, откакто го познаваше, Талон се предаваше толкова лесно.
— Наистина ли?
— Да — отвърна той искрено. — Не искам да се караме, става ли? Нека забравим за него и да отидем да хапнем.
Тя вдигна ръката му до устните си и целуна кокалчетата му.
— Звучи добре.
Докато вървяха към малкото кафене на „Ибервил“, тя забеляза, че той леко накуцва.
— Добре ли си?
— Да, просто си изкълчих крака, когато прескочих онзи парапет. Когато побеснея, губя силите си на Нощен ловец, а без тях тялото ми се превръща в човешко.
— Имаш ли нужда от лекар?
Той поклати глава.
— Стига да съм спокоен, кракът ми ще се излекува, докато се храним.
Талон се държеше близо до нея през цялото време, докато стигнаха до ресторанта и се настаниха. Опитваше се да запамети всичко у нея. Винаги щеше да я помни такава и тези спомени щяха да се запечатат дълбоко в него, заедно с тези, които бе скътал за Ниния.
Или щеше да ги изгуби, когато Ерос го простреля? Дали съзнанието му някак си щеше да ги изкриви, за да не може той повече да я обича?
При тази мисъл стомахът му се присви болезнено. Какво би било, ако нямаше дори утехата от спомените си за Ниния и Съншайн? Да не си спомня нежното й докосване, уханието на пачули, оставено от нея върху кожата му? Начинът, по който очите й светваха всеки път, щом го погледнеше?
Скръцна със зъби и се опита да не мисли за това, да не чувства болката в сърцето си. Не ставаше дума за него и за това, което щеше да изгуби. Ставаше дума за нея. Трябваше да го направи заради нея.
Тя седеше в сепарето срещу него, леко наклонила глава, докато се хранеше. Меката светлина на свещите контрастираше с тъмния цвят на косата й, придаваше кадифен отблясък на кожата й. Сметанова мекота, която караше устата му да се пълни със слюнка от желанието да я вкуси.
Талон наблюдаваше грациозните движения на ръцете й, докато загребваше деликатно с ножа и вилицата в салатата си с боб гарбанзо. Обичаше тези дълги, тънки пръсти. Обичаше да ги дразни с устни, да усеща как се плъзгат по тялото му.
— Защо си избрала да бъдеш художник и творец? — попита той.
— Обичам да работя с ръцете си.
Талон се пресегна през масата и пое лявата й ръка в своята. Огледа внимателно деликатната й извивка, наслади се на изящната лекота, с която почиваше върху дланта му.