Рестарт [bg]

— Мисля, че изобщо не ми пука. Имам собствени проблеми, които трябва да разреша.

Обмисля отговора ми много внимателно. Свива устни преценяващо. Накрая се усмихва:

— Може и да сте прав. В такъв случай Гул Гедросян е човек. Просто един зъл човек. Човек, извършил ужасяващи неща. Човек, причинил болка на мои приятели. Човек, убил мъже и жени, които съм обичал. Действията му плачат за отмъщение. Аз съм отмъщението. Той мисли, че може да се скрие зад други хора. Е, бърка. Стигнал е до края. Затова и напусна Калифорния. Затова се премести във Флорида. Бяга от мен. Изплашен е. Защото съм го открил.

— Ако е така, защо сте насочили пистолета си срещу мен и ме питате къде се намира?

— Да… — казва той се усмихва, все едно съм го уловил в леко послъгване. — Трябваше да кажа, че почти съм го открил. Почти. — Усмивката му изчезва. И пак вдига пистолета срещу лицето ми. — Къде е Гул Гедросян, господин Тейн?

— Не знам.

— Нека ви попитам по различен начин. Къде е приятелката ви? Под какво име се подвизава сега?

— Кой?

— Така наречената ви секретарка.

— Асистентка — поправям го аз автоматично, сякаш това има някаква значение. — Аманда.

— Аманда, значи. Къде е тя?

Очевидно не я е намерил. Това е добре. Аманда е в безопасност.

— Господин Тейн, давам ви последен шанс. Къде мога да намеря Гул Гедросян? Къде мога да намеря Аманда?

Мозъкът ми се опитва да обработи въпросите му. Изглеждат някак несвързани — изобщо нямат смисъл, зададени един след друг. Къде е Гул Гедросян? Къде е Аманда? Две плюс две е равно на пет.

— Отрежи му ръката — казва Мичъл. Командата прозвучава толкова неочаквано, че не съм сигурен към кого е отправена или какво означава, докато не се обръщам и виждам Райън Пиърс с трион от блестяща стомана, чието тънко метално острие блести като зловещ хирургически инструмент. Той усмихнато пристъпва към мен.

— Момент, моля… — започвам аз, но е много късно. Пиърс е грамаден и нечовешки силен, така че натиска дясната ми ръка — уж свободната ми дясна ръка — към подлакътника на стола с такава жестока сила, че за момент се изплашвам да не натроши костите ми в нея. Опира острието в китката ми. Поглежда към агент Мичъл, който седи удобно облегнат на кожения стол, все така с протегнати напред крака, кръстосани при глезените.

— Господин Тейн…? — подканва ме Мичъл. — Наистина последен шанс. Къде е Аманда? Къде е Гул Гедросян?

Преди да мога да отговоря, на стъклото на прозореца се почуква. Мичъл става от стола си. Хвърля поглед към Пиърс. Пиърс пуска ръката ми. Оставя триона на бюрото и с неподозирана гъвкавост се плъзва към прозореца. Застава странично на него. Щората е затворена и през наклонените й ребра наднича слънцето.

Ново почукване отвън по стъклото.

Пиърс се пресяга, дърпа вертикалния лост в центъра на щората, отваря ребрата и пуска слънцето да нахлуе в стаята. Лъчите му мигновено очертават яркожълти прозорци върху тъмния дъсчен под. Единият от правоъгълниците осветява черепа на доктор Къртис, в който тъмнее само липсващото парче.