Вечерните новини
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.
А съвсем неотдавна, припомни им Джесика, един от освободените заложници в Близкия изток — само будещ съжаление, очевидно жертва на „стокхолмския синдром“ — дори предал послание от своите палачи до папата и президента на САЩ, спечелвайки си с това голяма популярност.
Още по-тревожна проява на „стокхолмския синдром“ бил случаят с отвлечената навремето Патриша Хърст, но за лош късмет на Патриша, която бе арестувана през 1975 година и изправена на следващата година пред съда за престъпления, извършени под влиянието на самите й похитители, случката в Стокхолм още не била широко известна, за да може да й осигури съчувствие и по-голяма справедливост.
— Значи ти искаш да ни предпазиш от това да се хванем на въдицата на по-дружелюбния Висенте — разсъждаваше Ангъс. — Той все пак ни е враг.
— Ако не беше — подчерта Джесика, — ние просто щяхме да можем да излезем оттук, докато той е на пост.
— Което съзнаваме, че е напълно невъзможно. — Ангъс насочи гласа си към средната килия. — Разбра ли това, Ники? Излиза, че мама е права, а ти грешиш.
Ники мрачно кимна, без да отговори. Тъжното в това пленничество, си помисли Джесика, е и това, че Ники се среща по-рано от нормалното с някои от недостойните качества на човека.
Както обикновено става в Перу, новините, отнасящи се до отвлечените членове на семейство Слоун, стигнаха до най-отдалечените кътчета на страната, изминавайки разстоянието дотам на вълните на радиото.
Първото съобщение за връзката на Перу и „Сендеро Луминосо“ с това престъпление бе излъчено в събота, деня след петъчния вечерен осведомителен бюлетин на Си Би Ей, в който бяха огласени всички резултати от работата на „групата за бързо реагиране“. Макар че отвличането бе съобщено с перуанските средства за информация още преди това като почти незначително събитие, връзката му с тази страна го превърна веднага в първостепенна новина.
Пак перуанското радио предаде чак до планинския град Аякучо в Андите и селцето Нуева Есперанса в джунглата съобщението на „Болтимър Стар“ и американските телевизии за отказа на Тиъдор Елиът да изпълни исканията на похитителите, съпроводен с пренебрежителното му отношение към „Сендеро Луминосо“. В Аякучо това стана известно на водачите на „Сендеро“, а в Нуева Есперанса го узна терориста Улисес Родригес, наричан Мигел.
Малко по-късно се състоя телефонен разговор между Мигел и водача на „Сендеро“ в Аякучо, без нито един от двамата да съобщава името си, докато разговаряха. И двамата знаеха, че телефонните връзки са лоши и минават през други места, където всеки може да ги подслушва, включително армията и полицията. Затова разговаряха с най-общи думи, завоалирано, което впрочем практикуваха повечето хора в Перу, при условие че добре разбираха значението на всичко казано.
Ето какво бе то: трябва незабавно да се направи нещо, с което да се докаже на американската телевизионна компания Си Би Ей, че хората, с които си имат работа, не са нито глупаци, нито страхливци. Една от възможностите бе да бъде убит някой от заложниците и тялото му да бъде намерено впоследствие в Лима. Мигел се съгласи, че това би имало ефект, но предложи за момента да запазят и тримата, като капитал. Вместо убийство той препоръча друг метод на действие, спомняйки си нещо, което бе научил в Хакензак. Убеден беше, че то ще има същия психологически ефект върху хората от другата страна на уравнението в Ню Йорк. Идеята му бе незабавно приета и тъй като имаше нужда от транспортиране на товар, направена бе уговорката кола или камион незабавно да тръгнат от Аякучо за Нуева Есперанса. А там Мигел започна подготовката, като най-напред прати да извикат Сокоро.
Джесика, Ники и Ангъс гледаха как пред килиите им се точеше малка процесия. Тя се състоеше от Мигел, Сокоро, Густаво, Рамон и един от пазачите. От съсредоточените им лица бе ясно, че нещо важно ще се случи, и тримата пленници със страх зачакаха да разберат какво.
Скоро килията на Ники бе отключена и терористите го наобиколиха, без да обръщат внимание на Джесика и Ангъс.
— Какво правите?! Моля ви да не му причинявате болка. Той вече страда достатъчно. Ако е необходимо, направете го на мен! — молеше тя в ужас.
Само Сокоро се обърна рязко към нея и изкрещя през стената от бамбукови пръчки:
— Млък! Не можеш да спреш онова, което ще стане.