Пророчицата от Кел
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчицата от Кел». Краткое содержание книги:
Единствено Пророчицата от Кел може да разкрие къде се намира това мистериозно място — ала тя е в състояние да стори това едва когато Гарион и Поулгара извършат предопределената им от пророчествата задача в пещерата на Пророците, разположена в сърцето на величествена планина…
— Изглежда толкова грозен и мрачен — горчиво каза тя.
— Никак не е красив, нали? — намеси се Се’Недра с критичен тон и отправи поглед към Ерионд. — Не мислиш ли, че можем…
— Разбира се! — съгласи се той. Необходим бе само един поглед на Ерионд и грубо оформеният каменен олтар се превърна в гладък саркофаг от снежнобял мрамор.
— Така е много по-добре — каза малката кралица. — Благодаря ти!
— Той беше и мой приятел, Се’Недра — отвърна младият бог.
Погребението не приличаше на официалните церемонии, организирани в дворците. Гарион и неговите приятели просто наобиколиха саркофага, за да погледат за последен път своя мъртъв другар. В тясното пространство на пещерата бе съсредоточена толкова голяма сила, че Гарион не беше сигурен кой сътвори първото цвете. Нежни пипала, подобни на бръшлян, обвиха стените, ала за разлика от обикновения бръшлян, бяха обсипани с ароматни цветове. Кралят на Рива едва успя да си поеме дъх и подът се покри с плътен слой сочен зелен мъх. Множество великолепни цветове отвориха нежни чашки по саркофага. Кайрадис се приближи и постави една бяла роза, която бе направила Поледра, върху гърдите на заспалия вечен сън гигант. После целуна студеното лице на спътника си и въздъхна:
— Цветовете ще повехнат твърде скоро.
— Грешиш, Кайрадис — тихо каза Ерионд. — Ще останат свежи до края на дните на нашата вселена.
— Благодаря ти, боже на ангараките — отвърна тя, преизпълнена с благодарност.
Дурник и Белдин се оттеглиха в ъгъла край езерцето да поговорят на спокойствие. После и двамата вдигнаха поглед към отвора в покрива на пещерата и след миг той беше покрит със сияещ кварц, пречупващ лъчите на светлината в безброй цветни дъги.
— Време е да тръгваме, Кайрадис — рече Поулгара на слабичкото момиче. — Направихме всичко, което бе по силите ни тук. — Вълшебницата и нейната майка хванаха под ръка все още ридаещата пророчица и я поведоха към изхода на пещерата, следвани от останалите приятели на риванския крал.
Дурник си тръгна последен. Стоеше до саркофага, отпуснал длан върху рамото на своя приятел. Изведнъж ковачът протегна ръка и извади от въздуха въдицата на Тот. Сложи я внимателно до тялото му и потупа за последен път скръстените върху гърдите огромни ръце, после се обърна и излезе.
Когато всички напуснаха пещерата, Белдин и ковачът затвориха входа и с още един плътен слой кварц.
— Чудесно хрумване — отбеляза тъжно Силк и посочи лика над пещерата. — Кой от вас се сети за това?
Гарион се обърна и вдигна поглед нагоре. Над входа на пещерата, където преди време бе стоял образът на Торак, сега се извисяваше усмихнатият лик на Ерионд, благославящ целия свят.
— Не съм съвсем сигурен, пък и смятам, че не е важно — отвърна той, после почука с пръст яката метална броня, която покриваше гърдите му. — Би ли ми помогнал да махна това? Не мисля, че ще ми е нужно повече.
— Сигурно си прав — съгласи се Силк. — Най-вероятно доспехите няма да ти трябват повече. Изглежда, вече нямаш врагове.
— Да се надяваме, че наистина е така.
Гарион и приятелите му изчистиха каменния амфитеатър от труповете на гролимите и от разхвърляните каменни отломки, ала не успяха да направят нищо, за да се отърват от огромното тяло на мъртвия дракон. Гарион седеше върху последното стъпало на стълбището, отвеждаща към амфитеатъра. Все още прегърнала крепко своя спящ син, Се’Недра дремеше в обятията му.
„Никак не е зле“ — разнесе се отново познатият глас, ала този път не като тайнствено ехо в глъбините на съзнанието му, а така ясно, сякаш онзи, който говореше, бе седнал до него.
„Мислех, че си си отишъл.“
„Все още съм тук“ — отвърна гласът.
„Спомням си — веднъж ти каза, че ще се появи нов глас, ново съзнание — мисля, че съзнание е по-точната дума, след като всичко това приключи.“
„Наистина е така, ала аз съм част от него.“
„Не те разбирам.“
„Не е особено сложно, Гарион. Преди сблъсъка съществуваше едно-единствено гигантско съзнание, ала след него то, както и всичко останало, бе разделено на две половини. Сега единното съзнание отново съществува и понеже аз бях част от първоначалния му образ, днес отново се присъединих към него. Двете половини отново са едно цяло.“
„И това обяснение за теб не е «особено сложно»?“
„Наистина ли са ти необходими още обяснения?“
Гарион понечи да отговори, но размисли и замълча. После каза:
„Но ти все още можеш да се откъснеш от цялото, нали?“
„Не. Това би довело до ново разделение.“
„Но тогава как… — В последния миг Гарион реши, че не трябва да задава този въпрос. — Защо просто не изоставим тази тема? — предложи той. — Ще ми кажеш ли каква беше тази светлина?“