История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
От момента на появата на парите преди около три хиляди години хората все спорят и се карат за пари, борят се помежду си кой да се сдобие с колкото може повече от разните там златни слитъци, сребърни кюлчета, медни монети, книжни банкноти или раковини каури. Парите никога не са мълчаливо, послушно оръдие; те никога не се задържат дълго време на едно и също място или в едни и същи ръце. В продължение на векове западната митология и литература описва радостите и страданията на герои, спечелили или загубили големи суми пари, но под тези разкази лежи много по-важната история на несекващата борба между велики нации, големи институции и властни личности за контрол върху самото производство и разпределение на парите — дори за правото върху самата им дефиниция. В хода на историческото развитие различни групи хора и институции са владеели процесите на издаване и управление на парите — държавата и разните й подразделения, църквата или определени религиозни ордени, търговски и занаятчийски гилдии, банкерски фамилии и частни индустриалци, национални банки и валутни дилъри — като всеки един от тези участници е изпълнявал определена роля в определен исторически момент. Хората са враждували за пари не просто защото парите са средство за придобиване на имот и охолство, но много по-важно — защото те носят власт на този, който ги притежава и владее. Парите са вълшебен ключ, с който се преместват планини и се хвърлят армии в бой, строят се замъци и градове; парите владеят земята, водата и небето; с пари се прекопават канали и се водят морски битки; парите дават власт на човека над нему подобните.
Модерната система на световна търговия води началото си от пътешествията на Христофор Колумб до Новия свят и на Васко да Гама до Индия. За пръв път в историята търговски кораби запорили океаните и достигнали практически до всяко пристанище на всеки континент. Експедициите на Колумб и Васко да Гама разкрили пътя към властта и богатството в ерата на търговията; този път минавал през морските пътища и търговския обмен.
След два века на глобална търговия морските пътища се утвърждават и започват да привличат много нови конкуренти в надпреварата за пренасяне на така желаните подправки и коприни от Азия в Европа, роби от Африка в Америка, захар и сребро от Америка в Европа. Контролът върху тази морска търговия постепенно преминава от ръцете на Испания и Португалия в тези на Англия, Холандия и други европейски държави. През втората половина на осемнайсети век се оформя и един нов път към богатството — индустриалното производство на стоки в Англия. Фокусът на икономическа дейност и най-големият източник на богатство преминава от търговията в производството, за да остане там почти до самия край на двайсети век.
Богатството преминава от ръцете на търговците в тези на индустриалците, които първоначално произвеждали текстил, но скоро преминали на стомана и други метали. Според Карл Маркс, яростния критик на индустриалния капитализъм, богатството и властта били в ръцете на онези, които владеели „средствата за производство“ — фабрикантите. През двайсети век производството се съсредоточава върху стоките за потребление — от коли в началото на века до персонални компютри към неговия край, както и върху непрестанното създаване на оръжия за честите войни, които определят историческия пейзаж на века.
Така, както испанците и португалците не били в състояние да задържат за дълго монопола си върху световната търговия през вековете след Колумб, индустриализираните държави не успели да съхранят своя монопол върху производството на стоки, което бързо се разпространило в Северна Америка, а малко по-късно в Япония и в останалия свят. Материалното производство от икономическа новост се превърнало в даденост. Не след дълго държави като Бразилия и Индия застигнали бившите колониални метрополии по обем на производството. Компютри и текстил започнали да се произвеждат по-евтино в Малайзия и Мексико, отколкото в Германия и Съединените щати.
През последните десетилетия на двайсети век става все по-ясно, че материалното производство вече не владее икономиката така, както през предходното столетие. Средствата за производство вече рядко са притежание от отделни индивиди или фамилии, които във всеки случай не представляват обособена класа; компаниите са собственост на хиляди акционери — от пенсионери, зависими от фиксиран месечен доход, до милиардери, притежаващи дялове в стотици корпорации.
При нововъзникващата система властта произтича от една нова класа финансисти, които понякога притежават, а понякога само управляват колосални суми пари посредством брокерски къщи, банки, пенсионноосигурителни фондове, застрахователни агенции и взаимоспомагателни каси. Тези хора не търгуват с подправки, роби или коприна, нито пък владеят производството на балистични ракети, видеокасетофони или кафемашини. Те просто контролират потока на парите или по-точно, тяхната форма. С преминаването на парите от метал и хартия в пластмаса и силициеви чипове, тези финансисти контролират превръщането им от една национална валута в друга, от акции в общински облигации, от депозитни сертификати в опции на купувача, от ипотеки във взаимоспомагателни фондове, от валутни фючърси в рискови облигации.