История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
На срещата на върха на държавните глави на седемте най-могъщи икономически държави, проведена през юни 1995 г. в Халифакс, Нова Скотия, френският президент Жак Ширак изразява всеобщото недоверие във валутните пазари, като нарича спекулативната търговия с валута „СПИН за нашите икономики“. Това, което той забравя да спомене, е, че самите правителства са главният източник на зараза.
Когато в играта се включват толкова много участници и се залагат такива огромни суми пари, все някой трябва да загуби. Толкова по-странен е фактът, че сякаш всички основни играчи печелят едновременно. Понякога някой могъщ инвеститор търпи сериозни загуби или някоя банка рухва, но като цяло изглежда, че от валутни спекулации всички страни печелят повече, отколкото от други, традиционни форми на инвестиране.
Вместо да бъдат средство за функциониране на пазара, парите са самият пазар. Както пише Уилям Грайдър:
„Парите бяха замислени като неутрален посредник при търговията. Сега те са нейният капризен господар.“
С изоставянето на златния стандарт и впоследствие на обменните курсове, определени със споразумението от Бретън Удс през 1944 г., правителствата на западните сили оставят всяка национална валута сама да намери своя реален обменен курс. Отделни правителства все още се опитват да влияят в краткосрочен план върху курса на националните си валути, но те вече не са в състояние да го контролират. Един от начините да се прави това е чрез промяна в лихвения процент на държавните облигации. Така например, ако Съединените щати предлагат по-висока лихва от Германия, повечето инвеститори ще търсят долари, с които да заплатят за американски държавни ценни книжа, а по-малко ще имат нужда от марки. Така курсът на долара ще се повиши, а на марката ще спадне. Както корпорациите понякога изкупуват собствените си акции, за да намалее предлагането и се увеличи търсенето, а оттам се повдигне и техният курс, по същия начин правителствата могат да влияят на стойността на националната валута. Националната банка може да изкупи големи количества от собствената си валута, ако иска курсът й да се вдигне, или да продаде големи количества на валутните пазари, ако целта е той да спадне.
Въпреки тези усилия правителствата не могат ефективно да противостоят на приливите и отливите на пазара. Когато мексиканското песо се продъни през 1995 г., президентът Клинтън се притече на помощ с пакет от 53 милиарда долара, но той се оказа недостатъчен, за да съживи песото на международните валутни пазари. Мексиканската икономика играе съвсем скромна роля на световната арена и нейната валута винаги е била смятана за „мека“, но дори и в много по-могъщи държави политическите банкери не се справят кой знае колко по-успешно. Каквито и ресурси да бъдат предоставени за задържане на марката или долара на определено ниво, ако инвеститорите си наумят, че това ниво трябва да се промени, или ако дори само пасивно очакват то да се промени, правителството може само временно да устои на емоциите на пазара. В края на краищата пазарът ще спечели.
Дори когато няколко държави с общи усилия се опитват да контролират пазара на валута, те обикновено не успяват. На 22 септември 1985 г. министърът на финансите на Съединените щати Доналд Рейгън се среща в Ню Йорк с външните министри на Япония, Германия, Великобритания и Франция. От луксозния хотел „Плаза“ е обявено съвместното решение на петте правителства за бавна и постепенна девалвация на долара. Пазарът реагира незабавно на думата „девалвация“, напълно пренебрегвайки другите две думи — „бавна“ и „постепенна“; доларът се сгромолясва до най-ниското си ниво в историята.