Вендета: Отмъщението на Лъки

— Защо не? — меко се обади той. — Наслаждавах се на всяка минута от нашето приключение.

Влязоха в бара на „Льо Дом“. Той си поръча водка, а Лъки — „Перно“ и вода.

— Значи, сега ти твърдиш, че смяташ Дона Ландсман за виновна за смъртта на Лени? — попита Алекс, когато напитките им пристигнаха.

Лъки кимна.

— Точно така.

— Дори без доказателства?

— О, хайде, Алекс. На кого са му нужни доказателства? Със сигурност знам, че тя е наела онзи стрелец да се погрижи за Джино и шофьорът й е бил връзката.

— Откъде знаеш?

— Защото този мъж беше по-рано днес в дома ми, вързан на един стол в гаража. За щастие, копелето беше пълен аматьор. Призна си. Тя може и да е много умела бизнес дама, само че определено не знае какво да прави, когато трябва да наема мускули.

Той беше шокиран.

— Бил е у вас?

— Точно така.

— Защо не го предаде на полицията?

— Бъди сериозен, Алекс. Какво щях да им кажа? „О, здрасти, господин Детектив. Моля ви, арестувайте този стрелец. О, да, и мисля, че Дона Ландсман е инсценирала катастрофата, при която беше убит съпругът ми. Пак тя е наела този човек да застреля баща ми — всъщност именно този. Тя е много лошо момиче и трябва да бъде прибрана в затвора.“ Не мисля така!

— Предполагам, че си права.

— Знам, че съм.

— Исусе! Ти наистина казваш това, което мислиш.

— Ти правиш същото във филмите си.

Той пресуши водката си и махна с ръка за още една.

— Да, на екрана аз пресъздавам чувствата, които не съм способен да изразя в реалния живот. Много от моя гняв се появява във филмите ми. Теорията ми е, че по тази причина никога се съм печелил „Оскар“. Разбира се, филмите ми са номинирани, защото знам как, по дяволите, силно да изразя всичко, но гневът в тях отблъсква някои от членовете на Академията. Резултатът е, че не гласуват за мене.

— Това моментно откровение ли е, или ходиш на терапия?

— Имах психоаналитик. Момчето ми каза много неща. Но е по-добре да слушам тебе. Знам, че трябва да взема в ръцете си собствения си живот. Това е ключът към вътрешния покой.

— Каза го съвсем точно. Виж ме мене — не съм водила точно мирен живот, но се научих да се справям с това. Можеш да се обзаложиш, че никога не съм имала язва.

— Ти си щастлива жена, Лъки. Беше омъжена за човек, когато обичаше, имаш три хубави деца — той спря за момент. — Знаеш ли, никога не съм обичал някого, никога не съм имал смислена връзка, никога не съм искал такава. Единствените ми близки отношения са с майка ми и те са толкова шибани, че дори не можеш да си представиш.

— Вземи се в ръце — каза Лъки. — Силата е вътре в тебе. Използвай я.

— Може би си права.

Той се вгледа в нея продължително. Тя внезапно го почувства много близък. Беше й необходима цялата сила, която притежаваше, за да откъсне поглед от него.

Разбираше, че Алекс е прав — имаха недовършена работа, но сега не беше моментът.