Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Благодаря — каза Лъки. — Предполагам, че Дженифър ти е казала за какво става въпрос.
— Точно, точно — заяви Рико. — Дженифър ми каза и аз си спомням… Да, спомням си блондинката наистина много добре, наистина много добре. Красавица. Идва при мене и казва: „Рико, включи ме във филма.“ Аз й казвам, че няма начин. Тя казва „добре, добре“. Не мога да разбера защо красива жена като нея иска да бъде статистка, но се съгласих.
— Къде мога да се свържа с нея? — попита Лъки.
— Да, да. Асистентът ми прегледа файловете и ще ви дадем един адрес в Париж. Ето го — той й подаде лист хартия.
— Оценявам това — каза Лъки.
— За вас, мадам, всичко.
Напуснаха стаята му.
— Помислих си, че за тебе е важно сама да говориш с него — обади се Дженифър.
Лъки кимна.
— Радвам се, че го направих.
— Изглежда така, сякаш някой е искал да си мислиш, че Лени те е разигравал — продължи Дженифър. — Въпреки че те не може да са знаели, че той ще претърпи ужасна катастрофа на следващия ден.
— Не бъди толкова сигурна в това.
— Какво искаш да кажеш?
— Имам предвид, че е било планирано — бавно изрече Лъки. — Мога да те уверя, Дженифър, че смъртта на Лени не е нещастен случай.
Тин Лий подкара направо към дома на семейство Столи. Когато пристигна, предаде колата си на пиколото на паркинга и влезе през входната врата. Икономът я огледа.
— Мога ли да ви помогна, мадам?
— Аз съм придружителката на господин Уудс — изрече тя и съобщи името си на мъжа.
Той погледна в списъка си.
— А, да… Моля, заповядайте.
Тя мина през огромното антре и влезе в дневната. Абигейл я видя да идва.
— Ти трябва да си с Алекс — каза тя. — Аз съм Абигейл Столи.
— Да, госпожо Столи — Тин Лий се чувстваше малко неудобно, че е пристигнала сама.
— Къде е Алекс? — попита Абигейл и погледна зад нея.
— Не е ли тук?
— О, разбирам… Той ти е казал да се срещнете тук. Не се безпокой, скъпа, сигурна съм, че ще пристигне всеки момент. Върви на бара и си вземи нещо за пиене.
Тин Лий покорно отиде на бара, където върху нея се нахвърли малко пияният Джеф.
— Я виж, я виж, я виж — възкликна той със сантиментална гримаса. — И това ако не е Тин Лий. Как я караш?
Тя почувства облекчение, като видя познато лице. Джеф и тя бяха посещавали един и същ актьорски клас.
— Добре съм, Джеф. А ти как си? Мина повече от година, откакто не сме се виждали.
— Хубава си както винаги — той си преплиташе езика, докато я хващаше за ръката.
— Ти с кого си? — попита Тин Лий, дискретно дърпайки се от неговия дъх.
— Живея с Лесли Кейн — гордо заяви той. — Тя е моето момиче.
— С онази Лесли Кейн?
— Можеш да заложиш готиния си малък японски задник.
— Аз не съм японка, Джеф — отвърна тя неприветливо.
— Както и да е — поколеба се той; не беше наясно, че се е държал агресивно. — А ти с кого си?
— С Алекс Уудс.
— Страшна работа! — той се засмя прекалено високо. — Не я ли караме много добре?
Лесли отиде при Купър и се опита да го въвлече в разговор. За нещастие, Вероника се беше залепила за него като клей. Плюс това той държеше Винъс под око, докато тя беше заета да разговаря с Мики.
— Помолиха ме да направя представяне на нашия филм — каза Лесли. — Искат да отлетя за Лондон и Париж. Ти няма ли да дойдеш?
— Изобщо не съм мислил за това — Купър все още наблюдаваше Винъс.
— Сигурна съм, че това ще е добре за филма.
— Ти и сама ще свършиш добра работа.
Отношението му я огорчи. Когато връзката им беше тайна и той можеше да я чука, когато си поиска, беше изцяло неин. Но след като ги бяха хванали, той се държеше зле с нея, а това не й беше приятно.
— Може ли да се пуши в тази къща? — на Вероника й беше досадно.
— За тебе не е добре да пушиш — напомни й Купър.
— Аз правя всичко, което не е добро за мене — натърти Вероника и показа конските си зъби в неприятна усмивка.
Купър се засмя.
— Ще си запаля край басейна — каза Вероника; наистина беше убедена, че може да прави каквото си иска.
— Ще дойда с тебе — предложи Купър.
— Не, чакай малко — Лесли сдържано положи ръка върху неговата. — Трябва да говоря с тебе.
— Не се безпокой, Купър — обади се Вероника. Дълбокият й глас му лазеше по нервите. — Ще се видим след минута — и тя се повлече към терасата.
Купър се взря в Лесли, сякаш двамата не бяха нищо повече от случайни познати.
— Какво има? — попита той тежко.
— Искам да ти задам един въпрос.
— Давай.