Тай-пан

— В Макао.

— Защо?

— Изпратих го там — Струан изчисти трохите от жакета си, защото има награда за главата на моята метреса. Също за сина ми и дъщеря ми от нея, ако ги хванат живи. Изпратих Маус с „Чайна клауд“ да ги доведе тук. На борда на кораба ще бъдат в безопасност.

— Но Гордън е вече тук. Вчера го видях.

— Това момиче не му е майка.

Кълъм се учуди, че не го заболя, дето баща му има две, не — три семейства. Три, включително той и Уинифред.

— Похищението на дете е нещо ужасно. Ужасно! — каза той.

— И за твоята глава има награда. Десет хиляди долара.

— Толкова ли струвам? Съмнявам се.

— Ако един китаец предложи десет, значи струваш сто. — Струан отново насочи бинокъла си към „Блу клауд“. — Мисля, че сто хиляди е по-точната цифра. За теб.

Кълъм засенчи очите си от слънцето и тогава разбра комплимента на баща си. Но се направи, че не го е забелязал. Мислеше си за другата метреса и се чудеше какво представлява тя и как е изглеждала майката на Гордън. Мозъкът му работеше студено, безстрастно, без омраза, но с презрение към слабостта и хаотичните действия на баща си. Стори му се странно, че разсъждава така хладнокръвно.

— Какво ще прави Брок със среброто? Непрекъснато ще го нападат пирати, докато то е у него.

— Ще трябва да ни помоли да вземем малко обратно. Срещу документи. Веднага ще го направим. И при по-малка лихва при това. Кажи на Роб да се разпореди.

— Тогава ще започнат да нападат нас.

— Възможно е. — Струан наблюдаваше как „Блу клауд“ бавно се движеше срещу вятъра в посока между Лан Тао и Хонконг. — Щом се върне „Чайна клауд“, аз ще замина. Ще отида с експедиционния корпус и няма да се върна в Хонконг до деня преди бала.

— Защо?

— За да ти дам време да свикнеш с нашата вражда. Ще ти е нужно да се упражняваш. Ти и Роб трябва да започнете да строите. Плановете са вече готови. Освен за Грейт хаус. Аз ще реша какво ще правим с него. Започни строеж на черква на могилата. Накарай Аристотел да начертае плановете. Плати му една десета от това, което ти поиска първоначално. Ти и Роб трябва да свършите всичко сами.

— Да, тай-пан! — каза Кълъм. Тай-пан. Не татко. И двамата чуха пълнената с решителност дума. И я приеха.

— Построй къщата ми в предградието — парцел седемнайсети, плановете са у Роб. След три седмици трябва да е готова, със засадена градина и оградена със стена, висока стена.

— Това е невъзможно.

— Каквото и да струва. Набери сто, двеста строители, ако е необходимо. Обзаведена и с ландшафт, според плана. Искам след три месеца постройките ни да са готови.

— Тук има работа най-малко за десет месеца. Година или повече.