Смъртоносен танц
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Смъртоносен танц». Краткое содержание книги:
37
Ричард се обърна към мен, облечен само в кожените панталони и ботушите. Маркус беше помолил да не се събличат докрай, казвайки нещо за запазването на личното достойнство на стареца. Глупости. Във въздуха имаше нещо, което не ми харесваше, сякаш Маркус знаеше какво щеше да се случи и се беше подготвил.
— Като признат Улфрик, Маркус трябва да избере в каква форма ще се бием — каза Ричард.
— Каква форма избра той?
Ричард повдигна ръката си пред лицето ми.
— Докосни ръката ми.
Прозвуча доста нервно за такава малка молба. Докоснах леко гърба на дланта му.
— Хвани дланта ми, Анита.
Обвих пръстите си около долната част на ръката му. Преди да успея да погледна към лицето му или да задам въпрос го почувствах. Силата извираше от ръката му, както олио се процежда по фитила на лампа. Кожата му помръдна под ръката ми. Почувствах как костите му се удължават. Почувствах тялото му така, сякаш границите, които го удържаха в кожата му, в костите му и в плътта му се бяха разтворили. Усещах го почти така, сякаш щеше да се разпръсне навън, както го бях направила аз по-рано, но не неговата същност беше това, което щеше да се пръсне. Беше тялото му.
Той протегна другата си ръка и аз я хванах. Преплетох пръстите си в неговите и почувствах костите му да нарастват срещу кожата ми, наблюдавах оформянето на ноктите, сякаш плътта му се изливаше като глина. Далечна като писък, аз знаех, че би трябвало да съм уплашена или да ми се повдига. Силата се изля надолу от неговите променящи се ръце по моите, трептейки между нас като студен огън.
Той спря, когато все още човешките му ръце вече имаха нокти, които биха могли да ме разкъсат на части. Силата не спря рязко, не беше все едно натискаш ключ. Беше все едно затваряш кран на чешма, забавяйки течността до струйка, капки, после нищо.
Бях на колене и не помнех как съм се отзовала там. Ричард коленичи пред мен, ръцете му все още притискаха моите. Направих два опита, преди да успея да проговоря.
— Как успя да спреш просто така?
Той изтегли новооформените си ръце внимателно от моите. Потреперих, когато върховете на ноктите му потъркаха кожата ми.
— Контролирането на промяната е това, което разделя овцете от вълците — каза той.
Отне ми секунда, за да осъзная, че беше казал шега. Притисна се към мен и прошепна:
— Ако загубя по време на боя или ако започна да губя боя, ще се преобразя напълно. Искам да дойдеш и да ме докоснеш, ако те помоля.
— Защо?
Дъхът му беше горещ срещу брадичката ми. Обви ръцете си около мен, задържайки ме близо до тялото си, ноктите му си играеха покрай кожените връзки на дрехата ми.
— Искам да почувстваш притока на сила. Искам да знаеш как би било между нас — ръцете му се стегнаха. — Ако аз губя, ти можеш да яхнеш силата и да я използваш, за да махнеш моите вълци оттук. Останалите биха убили всеки, когото сметнат за нелоялен.
Отдръпнах се достатъчно, за да мога да видя лицето му.
— Как мога да използвам силата, за да направя това?
— Ще разбереш — той целуна нежно челото ми. — Ще ги спасиш, нали, Анита? Обещай ми.
— Обещавам.
Той се изправи, ръцете ми се плъзнаха по тялото му, докато стъпваше на краката си. Хванах една от ръцете му. Ръката ми се плъзна надолу по дългия, закривен нокът. Беше толкова твърд и солиден, но изглеждаше нереален, когато го погледнах. Почувствах тялото му да се променя, но разликата между красивото лице на Ричард и тези чудовищни ръце беше шокираща. Все още продължавах да го държа. Не исках да го пусна.
— Внимателно с ноктите, Анита. Вече не съм в човешка форма.
Може би имаше предвид, че една драскотина би ме накарала да започна да се окосмявам, а може би не. Беше трудно да се каже. Но това беше достатъчно, за да ме накара да го пусна. Без значение колко добре се чувстваше Ричард, аз не бях готова да изоставя напълно човешката си природа.
Ричард погледна надолу към мен и в погледа му съзрях цял свят от неизказани и ненаправени неща. Отворих устата си, после я затворих.
— Контролираш ли толкова добре и останалата част от тялото си?
Той се усмихна.
— Да.
Бях толкова уплашена, че не можех да говоря. Казах последна шега. Единственото, което оставаше след това беше истината. Повдигнах се на пръсти, притискайки ръцете си към краката му за опора и целунах задната страна на ръката му. Кожата все още беше мека, все още миришеше като Ричард, но усещах костите под нея като нещо друго.