Смъртоносен танц
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Смъртоносен танц». Краткое содержание книги:
— Тогава как можеш да яздиш нейната сила? Как може тя да язди твоята? — Рейна се оттласна от стола, крачейки по земята пред него с темпото на затворено животно.
— Какво си направил Ричард? — попита Маркус.
— Тя е моята половинка.
— Рейна, провери я — каза Маркус.
Рейна се усмихна, по-скоро неприятно и пристъпи на открито. Тя се олюля, превръщайки ходенето в съблазнителен танц. Бях усетила силата й тази вечер. Нейният секс се носеше във въздуха като заплаха от мълния, боцкайки кожата, изсушавайки устата. Усетих всеки мъж да я гледа, дори и Ричард. Аз също не й устоях. По дяволите и аз я гледах. Тя беше неустоима в нейния абсолютна, гола страст. Изглеждаше така, сякаш буквално сексът е силата на Рейна.
Аз се измъкнах от дългото си черно палто и го оставих да падне на земята. Чух колективно изпъшкване от човешките гърла. Прекарах ръце през голата кожа на кръста си, спускайки ги надолу по обвитите ми с кожа неща. Засмях се. Един силен, весел звук. Това беше от Рейна. Бях яхнала силата й, танцувайки по ръба на нейната енергия.
Пристъпих срещу нея, без да я чакам, а я срещнах в средата на кръга. Ние се движехме една около друга и аз можех да имитирам танца й. Издърпах аурата й от секс и насилие в мен, издърпах я като с ръка, насочена навътре и крадяща хапки от нея. Страх разшири очите й, карайки дъха й да се забърза.
Тя знаеше как да се защити от друг върколак, но моят вид сила беше достатъчно различна, така че тя да не знае какво да прави с мен. Никога не бях правила нещо подобно преди, не разбирах какво точно правя, преди Рейна да отстъпи. Тя не изтича назад при Маркус, но блясъкът й го нямаше. Тя се прибра с подвита опашка, а аз можех да я опитам вътре в ума ми, сякаш бях облизала кожата й.
Обърнах се към Ричард и пристъпих към него върху високите токчета на ботушите ми. Усетих всеки мъж да ме гледа. Знаех го. Аз загърнах това около мен и го захвърлих цялото обратно към Ричард. Той стоеше почти замръзнал, тъмните му очи бяха изпълнени с жега, която беше част секс, част енергия, част нещо друго. И за първи път аз разбрах какво е това друго нещо. Аз чух тази музика, почувствах я да танцува вътре в мен, в тялото ми.
Сграбчих кожения му плащ и го дръпнах надолу към мен. Целунахме се и това ни изгори, сякаш имаше нещо повече от плът между нас. Освободих го рязко, но очите ми не се вдигнаха към лицето му, а слязоха по-надолу. Без да го докосвам знаех, че е твърд и готов. Аз все още можех да почувствам глутницата, отдалечена, но достижима. Огромната вълча глава на Джейсън погали бедрото ми. Зарових пръсти в тази гъста козина и знаех, че ако Ричард и аз правим любов, глутницата ще го разбере.
Тук, тази вечер, те щяха да са готови за яздене. Нямаше да бъде само секс. Щеше да е магия. И не изглеждаше срамно, или езично, или грешно.
— Не можеш да им позволиш да направят това — каза Рейна.
Маркус се изправи на крака. Изглеждаше уморен.
— Не. Предполагам, че не мога — той погледна към Рейна гола, красива, уплашена. — Но не твоята кръв ще бъде пролята тази нощ, нали така, любов моя? — иронията му достатъчно наситена, че да можеш да ходиш по нея и за пръв път осъзнах, че Маркус знае каква е Рейна, може би винаги е знаел.
Рейна падна на колене пред него, сграбчвайки с ръце краката му. Тя търкаше бузата си в бедрото му, ръката й изглаждаше опасно близо до слабините му. Дори сега това беше, което тя знаеше най-добре. Секс и болка.
Той докосна нежно косата й. Поглеждайки надолу към нея и ясната нежност върху лицето му ме накара да отдръпна поглед. Беше ужасно интимен поглед, по-интимен от секс, по-силен. Глупакът я обичаше.
Ако той беше възнамерявал да ме убие, щях да го съжалявам.
Маркус отстъпи от Рейна. Той тръгна през сечището. Силата му се отвори като врата, носейки се като електрическа вода през вълците, през мен. Той разхлаби вратовръзката си, откопча първите няколко копчета на блузата си.
— Стига толкова подготовки, Ричард. Да го направим.
— Знам, че се опита да убиеш Анита — каза Ричард.
Маркус спря по средата на движението. Неговите малки, сигурни пръсти се поколебаха. Изненада премина по лицето му, след това се промени в усмивка.
— Ти ме изненадваш два пъти тази вечер, Ричард. Нека видим дали ще можеш да ги направиш три пъти.
— Ще те убия тази вечер, Маркус. Знаеш това.
Маркус свали сакото си.
— Можеш да опиташ.
Ричард кимна.
— Бях планирал да ти дам шанс просто да си тръгнеш.
— Аз опитах да убия твоята половинка. Не можеш да ме оставиш жив сега — той разкопча маншетите на ризата си.
— Не, не мога. — Ричард свали връзката на плаща си, пускайки го да падне на земята. Издърпа ризата от панталоните си и я съблече през главата си с едно бързо движение. Лунната светлина създаваше сенки по мускулите на ръцете и гърдите му. Внезапно вече не исках да прави това. Можех да застрелям Маркус и всичко щеше да свърши. Ричард никога нямаше да ми прости, но щеше да е жив. Нямаше да се избият един друг със сила. Щяха да използват нокти и зъби за убийството. Цялата трептяща жадуваща сила на Ричард нямаше да го предпази гърлото му да бъде изтръгнато.