Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
След като преминахме най-трудната част от обратния път, абат Мелани попита Угонио дали може да го снабди с копие от ключа, който беше използвал вчерашната нощ, за да отвори вратата на помещението.
— Удостокълнявам се на свръхвашата решителност, че не ще произпусна туй що ми се претендиска, и преди от винаги. Макар че, за бъда повеч отец отколко отцеубиец, беше по-усъвършенствено нещо за извършение да се извършува в преизминалото нощобдение.
— Казваш, че щеше да е по-добре да направим копие на ключа миналата нощ? И къде?
Угонио сякаш бе изненадан от въпроса.
— Свръхнатураличестествено в училището на „Ключарниците“, гдето печатствува Комарек.
Ато сбръчка чело. После мушна едната си ръка в джоба и извади оттам листчето от Библията. Прокара няколко пъти длан по него, след което го приближи странично до лампата, която държеше в ръка. Видях го да разглежда съсредоточено сенките, които мачканиците хвърляха на светлината.
— Проклятие, как така ми е убягнало? — изохка абат Мелани. И ми посочи с пръст една форма, която чак сега забелязах в средата на листа:
— Ако наблюдаваш внимателно, независимо от жалкото състояние на хартията — започна да ми обяснява той, — ще зърнеш горе-долу по средата очертанията на голям ключ с издължен пръстен, точно като този от стаичката. Ето, точно тук, където листът е останал по-гладък, докато от двете страни се е намачкал.
— Значи това парче хартия е просто обвивка на ключ? — заключих изненадано.
— Точно така. В действителност именно на улицата на „Ключарите“, където се намират всички дюкянчета за ключове и ключета, открихме нелегалната работилница на Комарек, печатарят чиито услуги ползваше Стилоне Приазо.
— В такъв случай разбирам — установих аз. — Стилоне Приазо е откраднал ключовете и после е отишъл да си извади копие на улицата на „Ключарите“, близо до Комарек.
— Не, скъпи мой. Някои от наемателите (ти сам ми го каза, помниш ли?), твърдят, че в миналото вече са отсядали в странноприемницата „При оръженосеца“.
— Вярно е — Стилоне Приазо, Бедфорд и Анджоло Бреноци — сетих се, — по времето на синьора Луиджа, мир на праха й.
— Добре. Това значи, че Стилоне по всяка вероятност вече е имал ключ от стаичката, която води от странноприемницата в подземията. Освен това имаше и напълно приемлив мотив да ходи при Комарек, а именно отпечатването на някакъв незаконен вестник. Не, не трябва да търсим някой поръчител на Комарек, а просто някой друг от нашите наематели. Някой, който е имал нужда да си направи копие на ключа за стаичката от връзката на Пелегрино, отмъкната временно.
— Тогава крадецът е отец Робледа! Той спомена Малахия, за да види реакцията ми — може би знаеше, че е изгубил листа с пророчеството на Малахия в подземията, и е изнамерил хитър метод да ме разобличи, достоен за най-добрите шпиони, точно както казва Дулчибени — извиках, обобщавайки после пред Ато нападките на Дулчибени срещу шпионската дейност на йезуитите.
— Ами да. Тогава крадецът е именно отец Робледа, също и защото…
— Гфъррррлъбх! — намеси се вежливо Чаконио.
— Аргументираности погрешени и многогрешни — преведе Угонио.
— Какво? — прекъсна се с невярващо изражение абат Мела ни.
— Чаконио удостодоверява, листопадничето не е проясновидението на Малахия, в страхопочтителност към свръхвашата решителност, и наумалявайки грамовете, за да не уголемяваме грандоманите, както доброподразбирам.
В същото време Чаконио измъкна изпод дрехите си една малка Библия, мръсна и захабена, но все още четлива.
— Винаги ли я носиш със себе си? — попитах.
— Гфъррррлъбх!
— Много е религиозофон, почти превъзнесен. Потърсихме в съдържанието пророк Малахия. Беше последната книга от дванадесетте малки пророци, ето защо се намираше на последните страници на Ветхия завет. Прелистих набързо, докато не намерих заглавието и, с усилие поради миниатюрните буквички, започнах да чета:
Глава 1
Пророческо слово от Господа към Израиля чрез Малахия.
Възлюбих ви, казва Господ. А вие казвате: „в какво Ти си
проявил любов към нас?“ — Исав не е ли брат на Иакова?
казва Господ, и все пак Аз възлюбих Иакова,
а Исава намразих и предадох планините му на
опустошение, и владенията му на чакалите пустинни.
Ако Едом каже: ние сме разорени, но ще възстановим
разрушеното, то Господ Саваот казва: те ще построят, пък Аз
ще разруша, и ще ги нарекат нечестива област — народ, на
който Господ се разгневи завинаги.
И ще видят това очите ви, и вие ще кажете: възвеличи се