Шутът на кралицата

Елизабет, с лице, подобно на красива маска, кимна:

— Разбирам. Ще можете ли да видите повече, ако Хана гадае за вас?

Джон Дий се обърна към мен:

— Съгласна ли си да опиташ, Хана? И да видиш какво можем да научим. Помни, това е Божие дело, ще търсим съвета на ангелите.

— Ще опитам — казах. Не бях твърде нетърпелива да вляза в затъмнената стая и да се вгледам в обвитото в сенки огледало. Но мисълта да отнеса на лорд Робърт новината, която можеше да го освободи, да отнеса на кралицата вестта, която може би щеше да й достави най-голяма радост след възкачването й на трона, беше голямо изкушение за мен.

Влязох в стаята. Пламъчетата на свещите се поклащаха от двете страни на златно огледало. Върху масата имаше бяла ленена покривка. Докато гледах, Джон Дий нарисува петолъчна звезда върху лена, с перо, от което пръскаше тъмно мастило, а после — символи на власт във всеки ъгъл.

— Дръжте вратата затворена — каза той на Елизабет. — Не знам колко време ще ни отнеме.

— Не може ли да бъда вътре? — попита тя. — Няма да говоря.

Той поклати глава:

— Принцесо, не е нужно да говорите, вие притежавате присъствието на кралица. А тук трябва да присъстваме само Хана, аз, и ангелите, ако благоволят да ни споходят.

— Но ще ми кажете всичко — настоя тя. — Не само нещата, които смятате, че е редно да узная. Ще ми кажете всичко, което видите, нали?

Той кимна и затвори вратата пред любопитното й лице, а после се обърна отново към мен. Придърпа едно столче пред огледалото и внимателно ме сложи да седна, като гледаше над главата ми към изражението ми в огледалото.

— Значи имаш желание и готовност да го направиш? — попита, за да се увери.

— Да — казах сериозно.

— Дарбата, която притежаваш, е голяма — каза той тихо. — Бих дал цялото си познание, за да мога да я получа.

— Просто искам да можеше да има решение — казах. — Иска ми се Елизабет да можеше да получи трона, и все пак кралицата да го задържи. Иска ми се кралицата да може да роди сина си, без Елизабет да бъде лишена от наследство. От все сърце ми се иска лорд Робърт да може да бъде свободен и въпреки това да не заговорничи срещу кралицата. Иска ми се да можех да живея тук и въпреки това да бъда с баща си.

Той се усмихна:

— Ти и аз сме най-безполезни за заговорниците — каза той тихо. — Защото аз не се интересувам коя кралица е на трона, стига тя да позволи на хората да следват вярата си. Искам библиотеките да бъдат възстановени, а знанието — позволено, а тази страна да изследва моретата и да се разпростира все по-нататък, към нови земи на запад.

— Но как тази работа би спомогнала за това? — попитах.

— Ще узнаем какво ни съветват ангелите — каза той тихо. — За нас не може да има по-добро напътствие.