Звездни дневници
- Автор: Лем Станіслав
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-623-9
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Звездни дневници». Краткое содержание книги:
„Звездни дневници“ на гениалния полски фантаст Станислав Лем представляват цикъл от разкази, които са толкова хомогенни, че често се определят от критиката като роман. Пътешествията на неуморимия Ийон Тихи не са номерирани в никаква последователност, защото, както обяснява авторът чрез своя герой, едни пътешествия се извършват в пространството, други във времето — винаги можеш да се върнеш назад, където още не е имало пътешествие и тогава първото би станало второ. Нито едно от произведенията на Лем не е писано толкова дълго време. Първите пътешествия от „Звездни дневници“ датират от началото на петдесетте години на миналия век, а последното излиза през 1996-а, тоест с интервал от над четиридесет години. През това време в света и на Земята всичко се е променило, единствено авторът на дневниците, неуморимият Ийон Тихи, си е останал същият. Нищо не знаем за неговия семеен живот; ако се отбива вкъщи (на Земята), то е само за да тръгне скоро пак из Вселените, ако има биография, тя е частична, при това чудесен материал за анекдоти. Когато пътешестваме с Тихи, забравяме страха, който може да буди чуждият нам Космос — прочутият космически пътешественик навсякъде се чувства у дома си, нищо не може да го извади от равновесие, а чувството за хумор, увереността в себе си и непобедимият практицизъм побеждават всички препятствия.
— Не видях нещо подобно.
— Точно в това е работата — да не се вижда нищо. Професор Тарантога не искаше да използва антимрежови средства…
— Знаете ли какво — казах аз, — всичко това, което ВЕЧЕ чух, кара косите на главата ми да се изправят, но ви моля за още обяснения. Какво става с този, когото хванат в някоя мрежа?
— Зависи. И знаете ли, уважаеми господин Тихи, главното е — моля да запазите спокойствие, — че битката се води на много фронтове едновременно. Как е с децата, вече понаучихте малко. Само малко, защото и девица, и без всякаква интимност, и без насилие и еротика може да забременее. Как ли? Например чрез e-mail или по телефона.
— Но това е ужасно! — казах.
— Защо? — попита заинтригуван братовчедът на Тарантога. — Просто намирате в списъка, тоест в Каталога на геномите такъв геном, който съответства на целта или вкуса ви, кодирате го на семодема, въвеждате го ONLINE и търсите съответен индивид, за да му направите дете. С жените е винаги по-изгодно, наистина. Затова пък те са по-предпазливи от мъжете. Зачеването по телефона беше отначало доста сложно, но откакто въведоха семодемите и спермодимите, това е дреболия.
— И може да направиш на някого дете безнаказано?
— Най-напред трябва да се докаже, че особата, която е забременяла от вас, не е искала това. В юридическата практика се появи ново направление — антидетеродно-антизачатъчно. Що се отнася до мене обаче, накарах да монтират в телефона и телевизора ми филтро-предпазващи екрани, за всеки случай. Никой няма да ми направи дете, господине! Ще му отиде трудът на вятъра… — извика той триумфиращо. — Но думата ми беше за различните форми на противоборство. Правенето на деца чрез спермодем е наистина наказуемо, но нежеланието да се забременее трябва, за съжаление, да се докаже, а това не винаги е лесно. Отделно нещо е мрежовата престъпност, имам предвид криминалната фантоматизация, област, окупирана от разни банди, мафии и отделни индивиди, действащи самостоятелно, както някога терористите…
— И какво правят тези мрежови негодници?
— Проста работа. А иначе почти винаги крайната цел на тези злодеяния е материална, направо казано — финансова. Обработват, да речем, мозъка ви така, че да им издадете кода на банковата си сметка, да им напишете чек in blanco или да им подарете къща, жилище, акции, дявол знае какво, а вие ще правите това, смятайки, че поставяте автографа си върху книга, подадена ви от влюбен във вашето творчеството читател… Говоря така само примерно. Нещата обаче са по-сложни. Да предположим, че нямате състояние, а само богата леля или човек, който може да ви завещае нещо. В такъв случай ще ви „настроят“ така, че или лично, или per procura ще му видите сметката… Извинете, но светът вече е такъв, че броят на злодеянията, които могат да бъдат направени чрез мрежата, е огромен. И всички те са „нелегални“. В същото време легално се водят, както казах, конкурентни борби и, виждате ли, това право не може да се забрани, нали капитализмът се държи на конкуренцията…
— А защо ми става все по-студено? — попитах може би малко не на място, защото не знаех дали кръвта ми изстива в жилите от чутото, или наистина времето се захлажда.
— Нищо чудно — отвърна моят домакин. — Погледнете, ако обичате, хоризонта и ще разберете…
Погледнах при тези думи от височината на небостъргача, където се намираше пентхауса, и забелязах в далечината синкаво проблясване.
— Нещо блести там, но какво? — попитах.
— Ледници — отвърна роднината на Тарантога. — Защото, виждате ли, климатът се затопля? Синоптиците отдавна са забелязали, че колкото по-топло става, толкова е по-студено.
— Какво говорите, та това противоречи на логиката…
— Както желаете. Метеоролозите могат да го обяснят. Имам дори записано обяснението на един добър специалист… Искате ли да го чуете?
— Бих предпочел някаква топла дреха — отвърнах. — Какво най-сетне ще ме посъветвате да правя?
— На ваше място бих се отправил колкото се може по-бързо обратно в Космоса — каза домакинът с добродушна усмивка. — Защото ако възнамерявате да поживеете на Земята по-дълго, ще ви бъде необходим добре екраниран дом, компютър, който не е свързан с никаква мрежа, тъй като днес няма начин да натиснеш един клавиш и цели орди вируси да не налетят на софтуера и да не ти съсипят хардуера. А може например да се ожените за сестрата на някой бивш хакер — такъв шурей би могъл да ви защити…