Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
– Какво се е случило, пичове? Да не би жените ви да са се наговорили и да са ви изгонили вкупом?
Един сержант при ксерокса я поглежда с каменно изражение:
– Отиди при капитана, Фалън. Каза, че иска да те види веднага щом дойдеш.
– Матюс? – изненадано възкликва тя, докато оставя якето на облегалката на стола си. – В осем часа в понеделник?
– Телефонът ти е изключен – обяснява сержантът. – Опитвал се е да се свърже с теб.
– По дяволите.
Забравила е да плати сметката. Спрели са го. Тя изважда телефона от чантичката си. Батерията е паднала. Изключил се е снощи, след последния ѝ разговор с Картър, преди да се прибере вкъщи. От умора е забравила да го зареди.
Мици отива в кабинета на шефа. Ако е сбъркала нещо, вероятно е свързано с юридическите формалности в болницата. И да е така, чудо голямо. Направи всичко възможно. Не могат да искат от нея повече.
Секретарката на Матюс не е на поста си. През вратата Мици вижда началника да говори с Тайлър Картър. Разговорът не изглежда приятен.
Тя почуква и отваря вратата.
– Искали сте да ме видите, началник.
– Влез и затвори вратата.
Изражението на двамата мъже никак не ѝ харесва.
– Какво е станало?
– Ник Каракандес е бил прострелян снощи на летището при престрелка с мъж, който бягал от граничните власти.
Тя затаява дъх.
– Изпаднал е в клинична смърт по пътя за болницата. Една рана в корема, друга – в рамото...
– Боже мой!
Краката ѝ омекват. Матюс вдига ръка:
– Чакай да свърша. Успели са да го съживят в спешното. Жив е, но е в кома. – Матюс ѝ посочва един стол. – Застрелял е беглеца, но той успял да го улучи с два 45-калиброви.
– Брусар, ученият, за когото каза, че пристига с Ник – намесва се Картър, като докосва рамото ѝ, – той също е мъртъв, както и един възрастен инвалид, попаднал в престрелката. Едно младо момче ще остане парализирано за цял живот.
Мици стои като онемяла.
– Брусар е бил намерен убит в тоалетната на летището, преди да мине през граничния контрол. Това е предизвикало престрелката.
– Мислех, че са пристигнали благополучно – успява да промълви накрая Мици. – Ник ми се обади от Ню Йорк и каза, че всичко е наред.
– Оказва се, че не е. – Матюс се опитва да звучи прагматично. – Тайлър изпрати двама от хората си да извършат оглед на местопрестъплението. Двата трупа са в моргата.
– Искам да отида в болницата. – Тя поглежда Картър. – Ако може. Ще се опитам да завърша с материалите за Привидението, след като се върна.
– Разбира се. Обаче внимавай. Журналистите вече са чули за стрелбата на летището и душат около спешните отделения в града.
Мици се изправя и в този момент вратата се отваря. Влиза Ейми Чан. На лицето ѝ се изписва състрадание.
– Здравей, Мици. Дойдох веднага щом научих.
– Благодаря.
Появата на приятелката ѝ е утеха за Мици.
Матюс не пропуска да я подготви за най-лошото:
– Мици, перспективите за Ник не са добри. Снощи лекарите дадоха четиридесет процента шанс да оцелее.
– Майната им на лекарите. – Тя отваря вратата. – На пристанището го чака лодка и аз ще се погрижа той да се качи на нея.
179
По пътя към болницата сърцето на Мици се къса от мъка.
Нещо я кара да се надява, че присъствието ѝ до леглото му, ще направи някаква магия – като по филмите. Алхимията на правилния момент – просто поставяш подходящия човек на подходящото място в подходящото време и всичко се нарежда.
Абсурд.
Тя поглежда към Ейми Чан над тръбичките, системите за преливане на кръв и плазма и пиукащите монитори:
– Можеш ли да поговориш с тях, нали се сещаш... като с колеги? Да разбереш какви са реалните му шансове.
– Разбира се.
Ейми излиза. Мици отново поглежда Ник. По дяволите, би изглеждал като герой, ако не изглеждаше като мъртвец. Тя веднага се смъмря мислено за тази идея.
– Четири дни, глупако... – Стиска ръката му. – Четири проклети дни. Как можа да прецакаш нещата, когато ти оставаха само четири дни до напускането? Заслужаваш да те напляскам. Всъщност, след като излезеш от тук, наистина ще те напляскам.
Поглежда монитора, после преплита пръстите си с неговите и просто задържа ръката му. Ейми отваря вратата и шумът кара Мици да се обърне.
– Има една добра и една лоша новина, Миц. Куршумът, с който е ранен в корема, е излязъл от другата страна. Изгубил е много кръв, но няма увредени жизненоважни органи. Това е голям плюс. Лошата новина обаче е, че когато е паднал, е пукнал главата си и това е предизвикало мозъчен кръвоизлив и оток. Разбрали са едва след като са му направили скенер. Като сметнеш раната на рамото, голямата кръвозагуба и травмата, нищо чудно, че е в безсъзнание. Хората от Бърза помощ са свършили чудесна работа, като са го закрепили, докато го закарат в операционната.