Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
– Тогава трябва да вземем мерки никога да не бъдат изследвани. Наш дълг е да направим така, че да не може да се докаже никаква връзка със Свещената плащаница.
– Съгласен съм, но тази работа трябва да свършиш ти, Андреас. Трябва от името на Светия отец да потърсиш съдействие от нашите приятели.
Патикос кимва.
– Това само по себе си обаче няма да бъде достатъчно. Разбираш, нали?
– Не ме поучавай за задълженията ми, Набил. Върни ме във Ватикана. Знам какво трябва да направя.
182
Дългият ужасен ден завършва с неочаквана лоша новина – Мици отново е привикана при Дик Матюс.
Смазана от умора, тя се повлича по дългите коридори към кабинета на капитана. Тревогите от последните дни са изсмукали и последната ѝ капчица сили. Секретарката ѝ се усмихва от бюрото и ѝ махва да влезе. Матюс седи начело на малката конферентна маса, Картър и Том Хикс са от двете му страни. Срещу тях – в красив черен костюм „Армани“ – е заместник-окръжният прокурор Мария Санчес.
Мария е олицетворение на всичко, което една жена може да мрази в друга.
Мици би могла да преглътне коравосърдечието, самовлюбеността и егоизма на тази кучка, която миналата година използва един случай с убийство на дете като лична рекламна кампания. Но никога не би могла да прости факта, че независимо от това, кое време на деня е, чернокосата юристка – която е с цели три години по-възрастна от Мици – винаги успява да изглежда наполовина по-млада.
Това е непростимо.
Мици спира в другия край на масата.
– Капитане?
– Седни. – Той махва към един стол. – Обсъждаме случая с Привидението и по-точно резултатите от ДНК тестовете на Том.
– Обсъдихме – набляга на миналото време Санчес, като хвърля на капитана заплашителен прокурорски поглед.
Мици никога не би седнала до прокурорката, затова се настанява срещу Матюс.
– С какво мога да помогна?
– Няма да съдим Джеймс. – Матюс замълчава, за да ѝ даде възможност да осмисли чутото. – Ще бъде изпратен в психиатрична клиника.
Санчес се покашля и отбелязва:
– Капитане, ако вашите хора успеят да свържат самопризнанията на Джеймс с убийствата на Варли и Бас, комисар Брадли ще направи публично изявление, че тези престъпления имат връзка с Джеймс, но той не е в състояние да бъде съден. Освен това ще обяви, че разследването на Привидението е официално закрито и не търсите друг извършител.
Матюс се почесва по тила и поглежда Картър:
– Пред обществеността ефектът е същият, както ако си спечелил делото. Случаят е решен успешно.
– На комисаря това несъмнено ще му хареса – казва Санчес. – Освен това случаят ще бъде приключен без изнасяне на неуместна информация и излишни разходи за данъкоплатците.
Картър я поглежда яростно:
– Под неуместна информация имате предвид научните открития на Том – открития, които американските граждани имат право да узнаят.
Тя махва пренебрежително с ръка:
– Не бъдете наивен. Деветдесет процента не биха ги разбрали, дори да отидете при всеки от тях и лично да му ги обясните.
– Защо? – намесва се Мици, като се опитва да запази спокойствие. – Защо се опитвате да заметете тези открития под килима?
Санчес въздъхва. Поглежда я снизходително:
– Ами помислете разумно. Представете си възможните последствия, ако съобщим всички факти. Рискуваме да дадем на адвокатите из цялата страна повод да започнат нова кампания за приемане на генетичните дадености като смекчаващо вината обстоятелство.
– Глупости. В целия свят има милиони примери за добри, достойни и спазващи закона граждани, които са близки – да не говорим за далечни – роднини на изнасилвачи, убийци и терористи. Те не са лоши хора. Гените им не носят зло.
– Мици е права – подкрепя я Картър. – Лошите хора са такива, защото сами са пожелали да бъдат лоши.
– Не можем да пуснем този дух от бутилката – настоява Санчес, като вдига дланта си. – Край на дискусията.
В стаята настъпва тягостно мълчание. Мици се пресяга, взема си чаша и си сипва вода от стъклената кана в средата на масата.
– Има и нещо друго – казва тя. – Нали?
Никой не отговаря на въпроса ѝ. Тя поглежда едно по едно лицата около масата.
– Хайде де, аз съм голямо момиче. Ще го преживея. Все пак нали затова съм тук. Имате нужда да приема решението ви, да кимам послушно и да преглътна тази крещяща политическа манипулация.
Матюс я изчаква да се успокои, след което казва: