Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
171
ЛЕТИЩЕ ЛОС АНДЖЕЛИС
Монахът прави последна проверка.
Поставя два пръста на врата на учения и търпеливо търси пулс. Не усеща нищо. Брусар е мъртъв. Работата е свършена. Той поставя трупа на седалката в кабинката, където го е завлякъл, и измъква жицата от дълбоката бразда около врата на жертвата. Избърсва я от частици кожа и кръв, пъхва я обратно в мекото кожено калъфче с форма на гривна и го закопчава около китката си.
Ефрем поглежда над преградата към другите кабинки. Всичките са празни, но той знае, че не е задълго. Затова бързо се прехвърля в съседната. Отваря вратата и излиза от тоалетната с наведена глава.
Салонът все още е пълен с уморени пътници, редящи се нетърпеливо пред гишетата. Ефрем бавно и уверено тръгва към по-късата опашка за американски граждани. Колко забавно беше да гледа как Каракандес оглежда пътниците, как проверява имената на седящите покрай едната пътека, докато той незабелязано се преместваше на другата.
Пред него има само петима души. Служителят методично и бързо пропуска хората, като се вглежда изпитателно в лицата им.
Идва ред на Ефрем. Той изважда паспорта си и зачаква да го извикат. Още пет минути и ще бъде свободен.
172
Ник се легитимира пред служителя на последното гише за паспортна проверка и той извиква охраната на летището.
Новината бързо се предава в другите кабинки. Граничните служители един по един затварят гишетата и препречват изходите. Никой няма да мине, докато полицаят не намери спътника си. Пътниците на опашките започват да недоволстват. Късно е. Те са уморени. Всяко забавяне, да не говорим за щателно претърсване, е последното, което искат.
Ник и един служител от охраната обикалят салона. Брусар го няма.
Къде, по дяволите, се е дянал?
Ник вижда входа на тоалетната отляво и си спомня колко блед изглеждаше французинът, докато вървяха през терминала. Веднага тръгва натам, следван неотлъчно от граничния служител. Влизат и другият полицай изважда пистолета си. Ник изважда значката си и обявява:
– Полиция. Свършете си работата, излезте и застанете до стената.
Двамата мъже, които в момента са до писаорите, го поглеждат ужасено.
– Изпълнявайте – заповядва граничният служител и вдига пистолета.
– Дръжте ги под око, докато проверя кабинките.
Ник поглежда вратите и бута първата. Кабинката е празна. Отваря втората. Пак празна.
Следващите три – също.
Шестата врата е заключена. Ник влиза в предишната кабинка и стъпва върху тоалетната чиния. Надниква отгоре и вижда човек, приведен напред и опрял глава на преградата.
– Едуар...
Ник прескача преградата и се приземява в кабинката.
Вдига главата на учения.
Ризата на Брусар е напоена с кръв. През врата му има голяма рана.
– Мамка му!
Ник пуска трупа и излиза от кабинката. Усеща гадене в корема си. Мъжете в другия край на помещението изглеждат смутени, но не приличат на убийци или съучастници. Убиецът на Едуар е избягал.
Единственият въпрос е – колко далеч е успял да стигне?
173
Монахът стои най-отпред на опашката.
Целият район е отцепен, а той е само на крачка да се измъкне. Празната зала от другата страна на гишетата сякаш го вика. Свободата. Той знае, че фалшивият му паспорт може да издържи всяка проверка. Знае, че може да отговори правдоподобно на всеки въпрос, който ще му зададат граничните служители. Каракандес обаче е друга работа. Непредвиден фактор. Той го търси. В оградения район има около двеста–двеста и петдесет души. Откъм самолетите идват още. Горещо е. Климатиците сигурно не работят. Полицаи и служители на летищната охрана бавно минават по опашките, проверяват паспортите и визите, разпитват.
Отзад Ефрем вижда двама парамедици да изнасят покрита с одеяло носилка от тоалетната.
Ученият.
След тях излиза Каракандес. Бързо започва да оглежда лицата на хората. Ръководи се от инстинктите си, не от логиката. Ефрем отмества поглед. Един граничен полицай се приближава:
– Може ли да видя документите ви, господине?
Ефрем мълчаливо му подава паспорта си.
– Откъде сте, господин Блейк?
– Ню Йорк.
Полицаят премества поглед от снимката в паспорта на името на Алвин Кори Блейк към лицето на монаха.