Стигмата

Симон разбра и че Ганаш се страхува от него, затова го прониза с поглед и му даде да разбере, че може да е също толкова безжалостен, колкото и предшественика си отец Ортиз.

– Да не си гъкнал или лошо ти се пише. Ще имам грижата.

– Отче, аз съм почтен човек – рече Ганаш, неспособен да оцени иронията в думите си. – Можете да разчитате на мен.

Трябва да разчитам на теб само няколко часа, помисли си Симон. След това е без значение.

Няколко часа по-късно Ганаш дръпна резето на капака и Симон влезе в дупката.

Вдигна факлата и огледа бледия скелет пред себе си на светлината от свещта. Фабрисия беше покрита с мръсотия и рани.

Усети духът му да се раздира като велен.

– Свали си дрехите – каза той.

Тя вдигна ръце, за да скрие очите си, факлата я заслепяваше.

– Отец Жорда?

– Свали си дрехите – повтори той. Даде ѝ вълнена туника, плащ и някакви ботуши. – Сложи тези. Обличай се, бързо.

Тя започна да сваля изгнилите парцали по себе си, но пръстите ѝ, станали безчувствени от студа, бяха пипкави.

– Обърнете се – каза Фабрисия.

Облече новата рокля и сложи наметалото, което ѝ беше донесъл. Плащът беше от меча кожа и имаше качулка. Такава топлина пазеше; не беше чувствала топлина, откакто я бяха вкарали на това място.

– Трябва да побързаме – рече той.

– Какво става? Къде ще ме водите?

– Ще те измъкна оттук.

– Отец Ортиз освободи ли ме?

Как би могъл да отговори на този неин въпрос, без да ѝ разкаже всичко случило се? Вместо това коленичи пред нея.

– Мислиш ли често за онова, което сторихме онзи ден?

– Понякога.

Той вдигна расото си.

– Погледни – рече той. – Тук. Какво виждаш?

Постави факлата така, че тя да види. Тя се задави и отклони поглед.

– Исках да водя целомъдрен живот като Христос, но мислите за теб ме преследваха ден и нощ дори след като се бях изповядал на приора. Опитах се да се пречистя с болка. Бичувах се по гърба, докато кръвта ми не потечеше, но продължавах да мисля за теб по време на молитва, докато пеех псалми. Дори след като го направих; знаех, че е грях, но скоро исках отново да го направя. И затова прибягнах до това. Мислех, че като махна най-мръсната част от себе си, това ще ме освободи, за да продължа с благочестивото служене на моето призвание. Направих го за Бог, направих го, за да се освободя от теб.

Симон поклати глава.

– Едва не умрях. Месеци прекарах в лечебницата. Дори сега раната ме боли всеки ден и не мога както трябва една вода да пусна. Сега разбираш, че от всички хора аз разбрах какво значи истинското покаяние. – Пусна расото си. – Мислех, че след това няма да ме спохождат мисли за жени. Но от мига, в който те видях отново, старият копнеж се завърна, въпреки че вече нямам и плът да го задоволя. Затова кажи ми, Фабрисия, това ли е любовта, за която пеят трубадурите? Амур куртоа[40]? Защото макар никога да няма да мога да те имам, непоносимо ми е да гледам как страдаш и бих дал живота си, за да запазя твоя.

Той стана.

– В църквата има голямо отвращение към евнусите и това е тайна, която пазя. Само приорът и болногледачът в Сен Сериен знаеха за нея. Но те запазиха мълчание заради мен, сега и двамата са мъртви.