Върховното кралство [Наследникът]

Вечерта Вард отиде при Лорн, който, седнал в един ъгъл на масата, се насилваше да яде, апетитът му се беше изпарил от умората и от ужасния преглед, който беше направил за трети път вече. Черните гвардейци наброяваха едва дванайсет боеспособни мъже, което обаче не значеше, че бяха невредими. Останалите бяха или мъртви, или ранени твърде тежко, за да могат да се бият. А имаше и четирима изчезнали, които, останали в Малката змия, бяха изненадани от бомбардировката на аркантците.

Вард седна и извъртя към себе си списъка със загубите, дадени от Ониксовата гвардия.

— Сюргал сигурно няма да изкара нощта — каза той.

— Далрис също.

— Не е сигурно. Той е як.

Лорн въздъхна.

— Дано да е така.

— Ще ни трябва лекар. Опитен лекар.

— Това е добра идея.

— В лагера не липсват лекари, които предлагат услугите си срещу заплащане. Някои са компетентни. Бихме могли да изберем сред най-добрите.

— Би ли могъл да поемеш да подбереш неколцина кандидати, които ще приема?

— Готово.

— Ако трябва, ще поискам съвет от лекаря на Алан.

Понеже на масата беше само чашата на Лорн, Вард отпи направо от шишето. След което каза:

— Като стана въпрос за принца, ти знаеш ли?

— Какво да знам?

Тогава Вард обясни, че в момента в целия обсаден лагер се говори само за едно: жестоката разпра, изправила един срещу друг Алан и Ирдел.

— Изглежда — каза Вард, — че Алан не се е задържал дълго в палатката си и е тръгнал при Ирдел. Разправят, че Алан бил полудял от бяс и тонът бързо се повишил.

Алан упрекнал своя полубрат за прекалената му предпазливост и дори май го обвинил в подлост. Ако бил имал необходимата смелост, ако бил пратил подкрепления, Голямата змия щяла да бъде превзета. От своя страна Ирдел обвинил Алан, че е луда глава, безотговорен човек, изложил живота си на опасност и пожертвал живота на мнозина в името на невъзможна победа. Според някои принцовете стигнали дотам да се вкопчат един в друг и трябвало да ги разтървават — нещо, в което Лорн много се съмняваше. Според други най-лошото между двамата братя било избягнато, но нито единият, нито другият не можел да върне назад реченото и скъсването помежду им било налице.

— Видели Алан да си тръгва като ураган — каза Вард. — По-бесен от когато и да било. Дори ударил плесница на един слуга, който се изпречил на пътя му. Оттогава не е излизал от палатката си.

Изгубил надежда, Лорн се изправи и се протегна.

Несъмнено от него се очакваше да побърза да оправи нещата. Несъмнено това беше негов дълг като Пръв рицар. Или като приятел.

Но той не направи нищо и отиде да си легне с натежали от умора крака.