9-те слънца [bg]

— Изгарям от желание да науча защо си избягала.

— Нуждаех се от промяна.

— Брустър сигурно е дълбоко в ЦРУ.

— Или в групировка, подкрепяна от ЦРУ.

— Давали са ти много пари.

— Да.

— За да укриваш хора.

— Да.

— Казаха ми, че не го пише в досието ти. Досието е за работа, която си свършила за ЦРУ. Или за Брустър, за благото на ЦРУ.

Тя потърка лице.

— Може да се каже, мисля, че… той правеше услуги на ЦРУ.

Подминах твърдението без коментар. Тя беше вършила мръсна работа и понеже я беше вършила за Рей Брустър, също като мен беше мръсна тайна на ЦРУ. Усетих гърба й да потреперва под пръстите ми.

— Разговарял си с приятеля си Огъст.

— Да. Освободили са го от длъжност. Обявихме временно примирие.

— За да намериш Джак Мин.

— Да.

— Няма да успеем да го открием. Те ще убият децата ни.

— Слушай! Докато го преследваме, няма да посегнат на Тайлър и на Даниъл.

Тя явно реши да не плаче. Но усещах как трепери, колко е напрегната и погалих гърба й с връхчетата на пръстите си.

— Еднорък мъж прави масаж — каза тя.

— Специалитетът на заведението — отвърнах.

— Аз трябва да се грижа за теб. Ти скочи от покрив.

— Няма да ми става навик — казах и отдръпнах ръка от гърба й.

Тя ме погледна през рамо.

— Ако Тейлър умре, животът ми приключва. Край. Няма да имам нищо.

— Не говори така.

— Вярно е.

— Само ти изглежда вярно.

— Няма да ми остане нищо.

— Отмъщение. Ако наранят децата… — не можех да се насиля да произнеса „убият“ — ще им причиня болка, каквато никога не са изпитвали.

— Отмъщението не е причина да живееш.

— Веднъж Мила ми каза, че подценяват отмъщението. Може би е права.

— Не мисля, че мога да убия някого, освен заради Тейлър.

Леони не помръдваше от ръба на леглото. Аз лежах по гръб.

— Е, ако някой иска да ме убие и можеш да го спреш, чувствай се свободна да го направиш.

Тя се засмя. Не точно смях, нещо средно между въздишка и усмивка.

— Добре. Дадено.

— Дори Джак Мин да действа под чуждо име, му е необходима помощ. Средства. Сега не може да тегли пари от свое име или от името на майка си. Сигурен съм, че Огъст е замразил банковите им сметки. Тогава? Кои са приятелите му? Към кого ще се обърне? Там трябва да търсим.

— Да — каза тя. — Проверих страницата му във фейсбук. Не като Джак Мин, а в Холандия, като Джън Мин. Има само десет приятели. Представял се е за китайски студент и вероятно е предпочитал да живее усамотено.

— Десет е хубаво, оптимистично число.

— В Холандия го издирват, за да го разпитат за смъртта на мъжа в болницата. Приятелят трябва да е наистина добър.

Зачаках.

— Влязох отново в студентското му досие. Повечето курсове е посещавал с двама от приятелите си. Холандско хлапе и китайско хлапе. Проверих университетските им имейли — няма и следа, че Джак се е свързвал с тях. Но открих негова снимка с един от тях във фейсбук и разгледах всички снимки на Джак в социалната мрежа. Повечето са въведени от момиче на име Фредерик Диан, съкратено Рики. От Сенегал е, но живее в Амстердам. Има го на четиринайсет от снимките й. И никъде другаде.