![9-те слънца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/2/9-te-slnca-bg-download.jpg)
9-те слънца [bg]
- Автор: Эбботт Джефф
- Серия: Сам Капра (bg) #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-200-6
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «9-те слънца [bg]». Краткое содержание книги:
Бившите му колеги от ЦРУ го преследват като престъпник.
Тайна групировка го замесва в мащабен заговор.
Той има една причина да живее — да спаси новородения си син от неговите похитители.
Сега Сам притежава верига от барове по целия свят. Те служат като прикритие на работата му в секретна, изключително мощна организация. Но истинската му мисия е да използва всичките си умения, за да открие детето си.
Похитителите му предлагат сделка. Те ще освободят сина му, ако той елиминира човека, който може да ги разобличи. С помощта на мистериозна млада жена, чиято дъщеря също е отвлечена, Сам тръгва по следите на своята мишена.
Преследван от ЦРУ, той прекосява страната в една опасна, отчаяна надпревара с времето.
Но Сам вече познава тази игра!
И ако трябва ще промени правилата й, за да види сина си жив.
След шеметния успех на „Адреналин“ това е вторият роман с участието на героя от ново поколение — Сам Капра. Интелигентен и динамичен, „9-те слънца“ затвърждава мястото на Джеф Абот редом до майстори в жанра като Харлан Коубън, Лий Чайлд и Ноа Бойд.
Огъст прокара ръка по русата си коса.
— Чувал ли си за „Обединени езикови училища“?
— Да. Собствениците на къщата, където отведоха госпожа Мин. Старо изоставено имение в Морис Каунти.
Огъст се изправи и закрачи между щайгите с бира.
— Тази симпатична езикова школа е работодател и на една от мъртвите жени.
— Меги или Лизи Пиърсън? Това са истинските им имена. Лизи ми направи впечатление на човек, който не се сработва добре с други хора.
— Значи те са от „Новем солес“?
— Понеже се опитваха да ме заловят, а аз изпълнявах поръчка на „Новем солес“, мисля, че не са. Смятам, че работят за друг, който иска да прибере парите за Мила. Говореха, че ще ме сложат в клетка и ще изтръгнат информация от мен. Очевидно отвличането и разпитите им бяха специалитет.
— Значи и някой друг освен „Новем солес“ преследва Джак Мин, но не знаем как и дали изобщо са свързани?
— Да.
— Ще ми се да имах достъп до файловете на „Специални проекти“, за да проверя жените, но следващата седмица се връщам в Лангли, където ще ми дадат чирашка работа. Или ще пържа картофки в кафенето.
— Почтен труд.
— Не е зле — каза Огъст. — Кариерата ми отиде по дяволите, Сам.
Размислих.
— Шефът ти охотно ли се раздели с теб?
— Не особено. Но днес се прецакахме сериозно. Нечия глава трябваше да падне. Нямаше как да е неговата, въпреки че той би преживял куршума. Способен е да преживее всичко.
— Защо?
— Пенсиониран е официално. Върнаха го преди няколко месеца да ни стегне редиците. Стара школа, много загрижен за честта на фирмата, за репутацията й. Казва се Браун. Познаваш ли го?
— Не.
— Пенсионирал се е, преди да постъпим във фирмата, и се върна след… след като ти напусна „Специални проекти“.
— Ще те изслуша ли, ако му предоставиш нова информация?
— Може би.
— Има ли още някой, готов да ти помогне?
Огъст седна отново върху щайгата с „Хайнекен“. За пръв път го виждах толкова изморен и окаян.
— Може би Грифит.
— Да, посритах го малко и раних другия в крака. Добре ли е той?
— Да. И се опита да убиеш Мин пред него — поклати глава Огъст. — Защо изобщо разговарям с теб, Сам? Не бива. Наистина не бива. Трябва да изградя наново кариерата си. Без фирмата съм нищо. Знам, че звучи жалко. Не е необходимо да ми казваш. Надявам се да намериш детето си. Повече от всичко. Но не разбирам как да ти помогна.
— Ще ти дам Джак Мин.
— Какво?
— Ще ти дам Джак Мин.
Огъст стана от щайгата и пак седна.
— Но ще го убиеш.
— Да — казах. — И после ще ти го дам.
73.
Бар „Последен миг“ Манхатън
Мила наблюдаваше от охранителната камера мъжа, седнал в ъгъла. За пръв път го виждаше. Поръча ордьовър с тапас и си допи бирата.
— Познаваш ли този човек? — попита тя Леони.
Леони се наведе и разгледа лицето върху екрана.
— Не. Не съм го виждала никога.
Мила се отдалечи от монитора и я огледа — изражението й, извивката на раменете й, устните й.
— Значи Сам греши.
Видяха как мъжът в ъгъла се изправя, оставя пари и излиза.
— Не мисля, че Сам греши често — каза Леони.
— Какъв е твоят план? — попита Мила. — Със Сам ще спасите децата си и ще заживеете вълнуващ живот на бегълци?
— Сигурна съм, че повече няма да го видя, след като това приключи. Доволна ли си?
— Сам ми е само приятел. Аз съм му шеф. Това е всичко.
— Предполагам тогава, че не знаеш какво пропускаш. Паркурът оформя съвършено тялото. И той е сам отдавна, горкичкият.
— Сигурна съм, че ти не си сама. Няма да останеш задълго сама.
Мила явно се затрудни с английския.
— Ревността ти личи ясно.
Не бъркай ревността със загриженост.
- Не мисля, че бъркам, скъпа.
Мила се усмихна тънко.
— Знаеш ли какво харесвам у Сам? Че не е наблюдателен. Не знае колко е привлекателен. Не мисли за това и кажат ли му колко е красив, го смята за любезност. Ядосан е на себе си, защото се обвинява, че Даниъл е в опасност. Обичаше много Луси и сега не се доверява на инстинктите си за жените. Не знае, че наистина е добър човек. Лесно е да се възползваш от него.
Леони мълча десет дълги секунди.
— Той не е глупак и аз не се възползвам от него.
— Съжалявам, че страдаш. Похитили са детето ти. И аз нямаше да бъда на себе си.
Съчувствието очевидно изненада Леони.
— Разбирам, че искаш да ни помогнеш, Мила. Благодаря. Наистина не съм на себе си в момента и при други обстоятелства сигурно щяхме да се спогаждаме добре. Но със Сам трябва да направим каквото искат от нас. Прости ми, ако намесата на други ме изнервя.