Дума Ки

— Знам — отсече тя. — Използвате ли блокиране?

— Блокиране ли? — Според мен този термин имаше отношение към баскетбола, а не към живописта… — какво означава?

— Не е важно. В „Уайърман гледа на запад“… потресаваща картина, между другото… този мозък… как нарисувахте лицето?

— Направих няколко снимки.

— Сигурна съм, че сте направили, драги, но когато разбрахте, че сте готов да създадете портрет, как нарисувахте лицето?

— Ами… аз… всъщност…

— Използвахте ли правилото на третото око?

— Правило на третото око? Никога не съм го чувал.

Мери се усмихна, този път добронамерено.

— За да разположат правилно очите, художниците често си представят или даже създават посредством блокиране трето око между двете истински. Ами устата? Центрирате ли я спрямо ушите?

— Не… изобщо не разбирам за какво говорите. — Стори ми се, че съм се изчервил навсякъде.

— Отпуснете се. Не ви предлагам да се съобразявате с шибаните правила на живописта, след като тъй бляскаво сте ги нарушили. Само че… — Тя поклати глава. — Трийсет картини от миналия ноември? Не, дори за още по-кратък срок, понеже сте започнали да рисувате веднага.

— Разбира се, че не. Първо трябваше да си купя необходимите принадлежности.

Мери се разсмя толкова силно, че се закашля и отпи от уискито си, за да се успокои.

— Ако трийсет картини за три месеца са резултатът от почти смъртоносната злополука, май и аз ще трябва да си потърся кран като вашия.

— Изобщо не ви трябва — каза сухо. — Повярвайте ми. — Изправих се, приближих се до прозореца и погледнах към Адалия Стрийт. — Красив изглед.

Тя застана до мен и двамата се загледахме навън. Кафенето на отсрещния тротоар сякаш бе пренесено тук от Ню Орлийнс. Или от Париж. Една жена пристъпваше по плочките, ядеше франзела и червената й пола танцуваше под вятъра. Някой свиреше блус на дванайсетструнна китара и всяка нота звънеше във въздуха.

— Кажете ми, Едгар, когато гледате през този прозорец, как възприемате видяното? Като художник или като строител, какъвто сте били?

— И като художник, и като строител.

Тя отново се засмя.

— Логично. В този квартал всичко е построено от човешка ръка. Плод на въображението на Дейв Дейвис. Той е бил флоридския Джей Гетсби108. Чували ли сте за него?

Поклатих глава.

— Още един пример за това, че славата е преходна. През двайсетте Дейвис е бил смятан за бог от жителите на Слънчевия бряг. — Тя посочи лабиринта от улици долу; гривните на костеливата й китка издрънчаха, някъде в далечината църковна камбана удари два часа. — То построил всичко това върху блатистата земя край устието на река Хилсбъро. Убедил градския съвет на Тампа да премести тук болницата и радиостанцията — през онези времена, когато радиото е било по-важно от здравеопазването. Издигнал странни и прекрасни жилищни комплекси във време, когато изобщо не е съществувало понятието жилищен комплекс. Построил хотели и открил нощни клубове. Пръскал пари, оженил се за победителката в конкурс за красота, развел се с нея и се оженил отново. Притежавал милиони долари във време, когато един милион се е равнявал на дванайсет сегашни. А един от най-близките му приятели живеел на Дума Ки. Джон Истлейк. Познато ли ви е това име?