Ловът на „Червения октомври“

Устинов отпи още веднъж, преди да обясни. Когато свърши разказа си, Филитов, потресен, се беше навел напред.

— Света Богородице! И той все още не е открит? Колко глави паднаха?

— Адмирал Коров е мъртъв. Беше арестуван от КГБ, разбира се, и умря от мозъчен кръвоизлив скоро след това.

— Деветмилиметров кръвоизлив, предполагам — забеляза студено Филитов. — Колко пъти съм казвал. Каква, по дяволите, е ползата от флотата? Можем ли да я използваме срещу Китай? Или срещу армиите на НАТО, които ни заплашват — не. Колко рубли ни струваше да построим и да доставим гориво на онези красиви кораби за Горшков и какво получаваме в замяна — нищо. Сега той загубва една подводница и цялата шибана флота не може да я намери. Хубаво е, че Сталин не е жив.

Устинов се съгласи. Той беше достатъчно стар, за да помни какво се беше случвало на всеки, който докладваше за резултати, различни от пълен успех.

— При всички случаи Падорин може и да спаси кожата си. Има един допълнителен елемент на контрол на подводницата.

— Падорин! — Филитов отпи още веднъж от питието си. — Този евнух. Срещал съм го… колко… три пъти. Студен като змия, дори за комисар. Никога не се усмихва, дори когато пие. Що за руснак е? Дмитрий, защо този Горшков държи толкова много стари пръчове наоколо?

Устинов се усмихна на питието си.

— По същата причина, поради която и аз, Миша.

Двамата мъже се засмяха.

— Е, как другарят Падорин ще запази нашите тайни и кожата си? Като изобрети машина на времето?

Устинов обясни на своя стар приятел. Не бяха много хората, с които министърът на отбраната можеше да разговаря и да се чувства приятно. Филитов се беше пенсионирал като полковник от танковите войски и все още носеше гордо униформата си. Той за пръв път беше влязъл в бой на четвъртия ден от Великата Отечествена война, когато фашистките нашественици напредваха на изток. Лейтенант Филитов ги беше посрещнал на югоизток от Брест-Литовск с рота танкове Т-34/76, Като добър офицер, той беше оцелял след първата си среща с панцерите на Гудериан, беше отстъпил в добър ред и беше водил постоянни подвижни акции в продължение на дни, преди да попадне в големия „чувал“ при Минск. Беше си пробил път от този капан и от друг по-късно, при Вясна, и беше командвал батальон от авангарда на контраудара на Жуков под Москва. През четиридесет и втора Филитов беше взел участие в катастрофалното контранастъпление срещу Харков, но отново се беше спасил, този път на крака, водейки разбитите останки от своя полк от онзи ужасен „котел“ на Днепър. С друг полк по-късно същата година той беше водил настъплението, което разтърси италианската армия до Сталинград и обкръжи германците. Беше раняван два пъти в тази кампания. Филитов си беше създал репутацията на командир, който е едновременно добър и с късмет. Този късмет се беше проявил и в Курск, където беше разбил частите на SS дивизията „Das Reich“. Повеждайки хората си в яростна танкова атака, Филитов и неговият танк се бяха натъкнали на засада от осемдесет и осем милиметрови оръдия. Чудо беше, че въобще беше оцелял. По гърдите му все още се виждаха белезите от горящия танк, а дясната му ръка беше почти неподвижна. Това беше достатъчно за пенсионирането на щурмовия тактически офицер, който беше спечелил почетното звание „Герой на Съветския съюз“ три пъти заедно с десетина други отличия.