Ловът на „Червения октомври“

— Може би. — Манкузо взе едни свободни слушалки и ги включи, за да слуша.

Шумът беше същият. Свистене, а на всеки четиридесет-петдесет секунди странен нисък тътен. От толкова близо те можеха да чуят и къркоренето и пулсирането на реакторната помпа. Имаше и някакъв рязък звук, може би някой готвач триеше тиган върху метална скара. Манкузо се усмихна на себе си. Чувстваше се като крадец, толкова близо до вражеска подводница — не, не точно вражеска — и да чува всичко. При подобри акустични условия можеха да чуят разговори. Не толкова добре, че да ги разберат, разбира се, а като на вечерно парти, когато се чува едновременното дърдорене на десетина двойки.

— Минава зад нас и все още прави кръг. Радиусът на завоя му трябва да е около километър — отбеляза Манкузо.

— Да, капитане, горе-долу толкова — съгласи се Джоунс.

— Той просто е отклонил рулевата плоскост докрай и ти си прав, Джоунси — той е забележително небрежен. Хм, а казват, че всички руснаци са параноици — не и този. — Още по-добре, помисли си Манкузо.

Ако въобще щеше да чуе „Далас“, щеше да е сега — сонарът на носа му беше насочен право към тях. Манкузо свали слушалките си, за да чуе шумовете в своята подводница. В „Далас“ беше като в гроб. Думите „Лудия Иван“ се бяха предали от ухо на ухо и след секунди целия екипаж реагира. Как можеш да наградиш целият екипаж, чудеше се Манкузо. Той знаеше, че ги кара да работят много, понякога прекалено много, но, по дяволите, струваше си!

— Десният борд — каза Джоунс. — Точно напречно на нас, скоростта непроменена, курсът е малко по-прав сега, разстояние според мен около хиляда и сто метра. — Мъжът на сонара извади носна кърпичка от задния си джоб и си изтри с нея ръцете.

Явно е напрегнат, но никога не би разбрал, ако само го слушаш, помисли си капитанът. Всички от екипажа му бяха професионалисти.

— Отмина ни. От дясната част на носа и мисля, че престана да завива. На бас, че отново се е установил на едно-девет-нула. — Джоунс ухилен вдигна поглед. — Отново успяхме, капитане.

— Добре, добра работа свършихте. — Манкузо се върна в бойния център. Всички бяха изпълнени с очакване. „Далас“ беше мъртва във водата, носеше се надолу леко наклонена.

— Включете двигателите. Вдигнете бавно до тринадесет възела. — Няколко секунди по-късно се чу почти недоловим шум от увеличаващия мощността си реактор. След секунда стрелката на скоростомера рязко подскочи. „Далас“ се движеше отново.

— Внимание, говори капитанът — каза Манкузо по комуникационната система „от ухо на ухо“. Захранваните с електричество високоговорители бяха изключени и думите му щяха да се предадат по всички отделения от присъстващите. — Те отново ни заобиколиха, без да ни усетят. Всички свършихте добра работа. Отново можем да си поемем дъх. — Манкузо остави слушалката. — Господин Гудмън, да се върнем на опашката им.

— Слушам, капитане. Кормилното отделение, рул пет градуса наляво.