Ловът на „Червения октомври“
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловът на „Червения октомври“». Краткое содержание книги:
— Какво можех да си помисля? — попита Тейт. — Вие какво мислите?
— Мисля, че просто той без да иска е оплескал нещата. Те искат момчето живо… не, първо искат то да проговори… повече, отколкото искаш ти.
— Откъде знаете това?
— Печкин се обажда в тяхното посолство на всеки час. Подслушваме телефонните разговори, разбира се. Какво ще кажете?
— Ами ако е трик?
— Ако е толкова добър актьор, мястото му е в киното. Вие дръжте това момче живо, докторе, и оставете останалото на нас. Въпреки това идеята с морските пехотинци е добра. Това ще ги стресне малко. Никога не пропускай шанс да ги стреснеш. И така, кога ще дойде в съзнание?
— Не мога да ви кажа. Все още има треска и е много слаб. Защо те искат той да говори? — попита Тейт.
— За да разберат на коя подводница е бил. КГБ връзката на Печкин изтърва това по телефона — немарливо! Много немарливо! Трябва да са доста възбудени от тая работа.
— Ние знаем ли на коя подводница е бил?
— Разбира се — каза весело офицерът от разузнаването.
— Тогава какво става, за бога?
— Не мога да ви кажа, докторе — капитанът се усмихна, сякаш знаеше, въпреки че знаеше толкова малко, колкото и всички останали.
Военноморска корабостроителница в Норфолк
Подводницата от военноморските сили на САЩ „Скамп“ стоеше в дока и един голям мостов кран сложи „Авалон“ на нейната поддържаща стойка. Капитанът гледаше нетърпеливо от мостика си. Той и подводницата му бяха повикани, докато преследваха двойка „Виктор“, и на него това никак не му харесваше. Командирът на щурмовата подводница беше правил упражнение за ЕМДП само преди няколко седмици, а сега си имаше по-добри неща да прави, отколкото да играе ролята на кит-майка за тая проклета безполезна играчка. Освен това с тая миниподводница, закачена на задната част на съда, максималната му скорост щеше да падне с десет възела. А и трябваше да се намери подслон и храна за четирима допълнителни мъже. „Скамп“ въобще не беше толкова широка.
Поне щяха да изкарат добра храна от тая работа. „Скамп“ беше в морето пет седмици, когато дойде заповедта за връщане. Запасът им от пресни зеленчуци беше свършил и докато бяха в дока, те използваха възможността да се наядат с прясна храна. На човек бързо му омръзва салата от три грахчета. Довечера щяха да ядат не консервирани, а истински марули, домати, прясна царевица. Но това не компенсираше факта, че там бяха руснаците, с които трябваше да се занимават.
— Всичко наред ли е? — извика капитанът надолу към извитата задна палуба.
— Да, капитане. Готови сме, когато кажеш — отговори лейтенант Еймс.
— Машинното отделение — каза капитанът по интеркома, — искам да сте готови за тръгване след десет минути.
— Готови сме сега, капитане.
Един пристанищен влекач беше готов да им помогне при излизането от дока. Еймс държеше заповедите — още нещо, което също не се харесваше на капитана. Със сигурност нямаше да следят вече руски подводници, не и с тази проклета „Авалон“.
„Червения октомври“
— Виж, Свядов — показа Мелехин, — ще ти покажа как мисли един саботьор.
Лейтенантът дойде и погледна. Главният инженер сочеше един клапан на топлообменника. Преди да даде обяснение, Мелехин отиде до телефона на стената.
— Другарю капитан, тук е Мелехин. Открих го. Трябва да бъде спрян реакторът за един час. „Гъсеницата“ може да работи и на акумулатор, нали?
— Разбира се, другарю главен инженер — каза Рамиус, — действайте.
Мелехин се обърна към офицера помощник-механик.
— Ти ще спреш реактора и ще свържеш акумулаторите с моторите на „гъсеницата“.
— Веднага, другарю. — Офицерът започна да се занимава с управляващите лостове.
Времето, докато открият утечката, беше тежко за всички. След като откриха, че гайгеровите броячи са саботирани и Мелехин и Бородин ги поправиха, беше започнала пълна проверка на реакторното отделение, дяволски сложна задача. Въобще не беше и ставало дума за голяма утечка, иначе при търсенето й Свядов щеше да облече предпазен костюм — дори и малка утечка лесно можеше да отреже ръка на човек. Те смятаха, че би трябвало да бъде малка утечка в частта от системата с ниско налягане. Така ли беше наистина? Именно неизвестността притесняваше всички.
Проверката, направена от главния инженер и заместник-командира, беше продължила не по-малко от осем часа, през които реакторът беше спрян. Това прекъсна електричеството в целия кораб с изключение на лампите за тревога и моторите на „гъсеницата“. Дори и дейността на системите за поддържане на въздуха беше намалена. Това предизвика тихо недоволство у екипажа.