Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
— Но вие дори не знаете дали не са в беда, нали? Или Моарейн. — Нямаше предвид Моарейн.
— Момиче — обади се предупредително Леане. Но Мин повече не можеше да бъде спряна.
— Защо още нищо не сме чули за тях? Тук стигнаха слухове преди два дни. Два дни! Защо нито едно от тези късчета хартия по масата ви не съдържа вест от тях? Тя гълъби няма ли? Мислех, че вие, Айез Седай, разполагате с хора с вестоносни гълъби навсякъде. Ако и в Тийр няма, къде другаде ще има? Един конник щеше да е стигнал до Тар Валон досега. Защо…
Плясъкът на дланта на Сюан по масата я прекъсна.
— Забележително добре се подчиняваш — каза тя кисело. — Дете мое, докато не чуем обратното, приемаме, че младежът е добре. Моли се да е добре. — Леане отново потръпна. — Има една поговорка в Блатото, дете — продължи Амирлин. — „Не набеждавай бедата, докато бедата не те набеди.“ Добре я запомни, дете.
На вратата плахо се почука.
Амирлин и Пазителката се спогледаха; след това два чифта очи се приковаха в Мин. Присъствието й създаваше проблем. Определено нямаше къде да я скрият; дори терасата беше напълно открита откъм стаята.
— Трябва ни причина да си тук — измърмори Сюан. — Причина, която не те прави нищо повече от глупавото момиче, което уж си. Леане, застани до вратата и бъди готова. — Двете с Пазителката бяха станали. Сюан заобиколи масата, а Леане тръгна към вратата. — Седни на мястото на Леане, момиче. Размърдай се, дете, по-бързо. Сега се нацупи. Не гледай сърдито, а нацупено! Издай долната си устна напред и гледай в пода. Може би трябва да ти сложим кордели в косата, големи червени кордели. Така. Леане. — Амирлин опря юмруци на бедрата си и повиши глас. — И само да ми влезеш тук още веднъж неканена, дете! Ще те…
Леане дръпна вратата и на прага се показа тъмнокожа новачка, която трепна от продължителната тирада на Сюан и се сниши в дълбок поклон.
— Писмо за Амирлин, Айез Седай — изписука момичето. — В гълъбарника пристигнаха два гълъба. — Беше една от онези, които бяха казали на Мин, че е красива, и сега се мъчеше да надникне над рамото на Пазителката, ококорила очи.
— Благодаря, дете — каза й бодро Леане и взе двете костени цилиндърчета от ръката на момичето. — Хайде, връщай се в гълъбарника. — Преди още новачката да се е изправила, Леане затръшна вратата, след което се облегна на нея с въздишка. — Започнах да се стряскам от всеки нечакан звук, откакто ми каза… — Тръгна към масата. — Още две съобщения, майко. Дали да ги…
— Да, отвори ги — каза Амирлин. — Току-виж Моарейн най-сетне е решила да нахлуе в Кайриен. Или тролоците са превзели Граничните земи. Вече очаквам всичко. — Мин остана на мястото си — всички тези заплахи на Сюан й прозвучаха като напълно възможни.
Леане огледа червения восъчен печат в края на единия от двата малки цилиндъра, не по-голям от ставата на пръста й, след което го счупи с нокътя на палеца си, уверила се, че не е повреден, и извади навитата хартийка с помощта на тънка клечица от слонова кост.
— Не по-малко лошо от тролоците, майко — изпъшка тя почти веднага след като го зачете. — Мазрим Таим се е измъкнал на свобода.
— Светлина! — изджавка Сюан. — Как?
— Тук се казва само, че е бил измъкнат през нощта с измама, майко. Две сестри са загинали.
— Светлината дано освети душите им. Но нямаме много време да оплакваме мъртвите, докато такива като Таим са живи и неопитомени. Къде е станало, Леане?
— В Денхуир, майко. Селце източно от Черните хълмове на Марадонския път.
— Трябва да са били някои от следовниците му. Глупци. Защо не могат да разберат, че са надвити? Подбери една дузина благонадеждни сестри, Леане… — Амирлин направи гримаса. — Благонадеждни — промърмори тя. — Ако знаех коя е по-благонадеждна от една сребруша, нямаше да си имам всички тези проблеми. Най-добрите, които можеш, Леане. Дузина сестри. И петстотин от гвардията. Не, направо хиляда.
— Майко — промълви загрижено Пазителката. — А Белите плащове…
— Те не биха се опитали да преминат мостовете дори да ги оставя без никакъв надзор. Биха се страхували да не попаднат в клопка. Не е ясно какво точно става там, Леане. Искам всеки, когото изпратя, да бъде готов на всичко. А, Леане… и Мазрим Таим трябва да бъде опитомен веднага, щом го пленят отново.
Слисана, Леане широко разтвори очи.
— Но законът…
— Знам закона не по-зле от теб, но няма да рискувам отново да се освободи неопитомен. Няма да рискувам да се появи нов Гуаир Амалазан.