Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
Сюан поклати глава уморено.
— Още една грижа, сякаш си нямам други. Глад в Кайриен. Изчезнала сестра в Тарабон. Тролокските набези в Граничните земи пак са се разраснали. И онзи глупак, дето нарича себе си пророк и вдига бунтове в Геалдан. Както излиза, той проповядва, че Драконът се е преродил като шиенарски лорд — добави тя недоумяващо. — Дори и най-малките дреболии са лоши. Войната в Арад Доман е прекратила търговията от Салдеа и това предизвиква смутове в Марадон. Тенобия дори може да бъде принудена да се откаже от трона си заради тях. Единствената добра вест, която съм чула напоследък, е, че Погибелта по някакви причини се е оттеглила. Повече от две мили зеленина отвъд граничните камъни, без намек дори от развала и болести, по целия път от Салдеа до Шиенар. Такова чудо не се помни. Но изглежда, добрата вест трябва да се уравновесява с лоши. Има ли пробойна в една лодка, бъди сигурна, че има и други. Де да беше равновесие. Леане, погрижи се да увеличат охраната на Логаин. Не разбирам какви беди би могъл да причини той тепърва, но бих предпочела изобщо да не разбера. — Пронизващите й сини очи се извърнаха към Мин. — А ти, ти защо допляска дотук като изплашена чайка? Логаин можеше и да почака. Този мъж едва ли ще намери мощ и слава до залез слънце.
Мин усети в думите й ехото на собствените си мисли и неловко пристъпи от крак на крак.
— Знам — отвърна тя. Веждите на Леане се повдигнаха предупредително и тя припряно добави: — Майко. — Пазителката кимна одобрително.
— Това все още не ми казва защо, дете — подкани я Сюан.
Мин събра кураж.
— Майко, нищо от онова, което съм видяла от първия ден, не се оказа особено важно. Определено не съм видяла нищо, което да насочва към Черната Аджа. — От това име все още я побиваха ледени тръпки. — Казах ви всичко, което знам за всяко бедствие, което може да връхлети вас, Айез Седай, а всичко останало просто е безполезно. — Наложи се да спре, за да преглътне пред този пронизващ я поглед. — Майко, няма никаква причина да не мога да си замина. А има причина да си тръгна. Сигурно Ранд би могъл истински да се възползва от това, което мога да правя. Ако той наистина е превзел Камъка… Майко, той сигурно има нужда от мен. — „Във всеки случай аз имам нужда от него. Огън да ме гори, каква глупачка съм!“
Пазителката нескрито потръпна при споменаването на името на Ранд. Реакцията на Сюан бе шумно изсумтяване.
— Твоите видения бяха твърде полезни. Важно е да знаем за Логаин. Ти откри коняря, който крадеше, преди подозренията да паднат върху някой друг. И онази огненокоса новачка, която за малко щеше да си докара дете!… Шериам прекъсна това — момичето няма повече и да помисли за мъже, преди да си е завършило обучението — но без теб така и нямаше да разберем преди да е станало твърде късно. Не, не можеш да си отидеш. Рано или късно виденията ти ще ми очертаят цялата схема на Черната Аджа, а дотогава се изплащат скъпо и прескъпо.
Мин въздъхна, и то не само защото Амирлин смяташе да я задържи. Последния път, когато видя червенокосата новачка, момичето се бе измъкнало в едно ъгълче в градините с някакъв мускулест пазач. Щяха да се оженят, може би още преди края на това лято — Мин го беше разбрала още когато ги видя заедно, въпреки че Кулата никога не пускаше една новачка да си замине, докато Кулата не е готова за това, дори такива, които не можеха да напреднат в обучението си. В бъдещето на тази двойка имаше тиха ферма и цяло ято деца, но беше безполезно да казва това на Амирлин.
— Не можете ли поне да уведомите Гавин и Галад, че Егвийн и сестра им са добре, майко? — Питането беше досадно, както и самият тон. Като дете, на което е отказано парче торта и то моли да му дадат поне бисквитка. — Поне им кажете нещо повече освен онази глупава приказка, че изтърпявали наказание в някаква ферма.
— Казах ти, че това не е твоя грижа. Не ме принуждавай да ти го повтарям.
— Те не вярват в това повече от мен — изтърва се Мин преди сухата усмивка на Амирлин да я спре. Не беше забавна тази усмивка. Никак.
— Значи ми предлагаш да променя местонахождението им? След като вече всички смятат, че те са в някаква ферма? Не допускаш ли, че това би могло да накара няколко чифта вежди да се вдигнат? Всички освен тези момчета го приемат. А, и освен теб. Добре, в такъв случай Кулин Гайдин ще трябва да поработи малко повече с тях. Малко мускулна треска и повече пот, ако искаш мъжкият ум да престане да се занимава с чужди грижи. Женският, впрочем, също. Твърде много въпроси ми задаваш и ще си помисля дали няма да ти помогнат няколко дни търкане на гърнета. По-добре да се лиша от услугите ти за известно време, отколкото да ти позволя да си пъхаш носа там, където не ти е работа.