Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Магьосникът кимна замислено.
— Достойно желание, Древни. — Той протегна ръка с дланта нагоре и се взря в нея. — В тази глина има сол, нали? Надушвам я. Глината обикновено е без въздух, безжизнена. Неподвластна на неуморните слуги на почвата. Но солта… — Върху дланта на Бързия Бен се оформи малко гърчещо се кълбо. — Понякога — продължи той — най-простите същества могат да надвият най-могъщите заклинания, и то по най-простия въобразим начин. — Червеите — като червена кръв, тънки, дълги и с подобни на крачка пипалца — се заизвиваха и наедряха, западаха на бучки по нашарената с глифове повърхност. — Тези са от един далечен континент. Хранят се със сол, или поне така изглежда — в мините по пресъхналите морски дъна на Сетта гъмжи от тях, особено през сухия сезон. Могат да превърнат и най-твърдата глина в пясък. С други думи, те внасят въздух там, където въздух няма. — Той пусна последната бучка на земята и загледа как червеите се пръснаха и се заровиха. — И се размножават по-бързо от личинките в тялото на мъртвец. А, виждаш ли глифовете — Силата им отслабва — усещаш ли отхлабването?
— Кой си ти, смъртни?
— В очите на боговете ли, Таламандас? Само един жалък солен червей. Сега ще чуя разказа ти, Древни…
9.
На субконтинента Стратем, отвъд южния дял на планинската верига Корелри, се намира огромен полуостров, на който дори боговете не стъпват. До всяко крайбрежие, обхванал пространство от хиляди квадратни левги, се изпъва огромен площад. Да, скъпи читатели, няма друга дума за това. Представете си го: гладки каменни плочи, почти без фуги между тях, неодраскани от времето и от тъмносив, почти черен камък. Тънки вълни от тъмна прах, малки дюни, натрупани от стенещите ветрове, само това нарушава секващата дъха монотонност. Кой е положил тези камъни?
Дали да вярваме на древния том на Готос, на неговото прославено „Безумство“? Трябва ли да дадем вдъхващо ужас име на създателите на този площад? Ако трябва, то тогава името е К’Чаин Че’Малле. Кои са били тогава К’Чаин Че’Малле? Древна раса, така поне твърди Готос. Изчезнала още преди появата на Джагът, на Т’лан Имасс и на Форкрул Ассаил.
Истина ли е? Ако е така, то тези камъни са били положени преди половин милион или повече години. Каква пълна нелепост, по мнението на настоящия хроникьор.