Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Лейди Енви продължаваше да се усмихва, загледана в гърба на Туул.
— Като нажежен до бяло нож през лед. Забиваме го в сърцето на… една замръзнала вечна душа. — Леко повиши глас и добави: — Или поне така предполагаме, нали, Онос Т’уулан?
Т’лан Имасс спря.
Баалджаг се дръпна от ръката на Ток и скочи напред. Гарат я последва.
Три меча изсвистяха рязко от ножниците и малазанецът се обърна вихрено.
— О — каза лейди Енви. — Става нещо.
Ток смъкна лъка си и го опря на земята, за да изпъне тетивата.
— Не виждам нищо… но ще приема всяка ваша дума.
Само след миг на билото на стотина крачки пред тях се показа К’Чаин Че’Малле — огромен, приведен напред, сякаш се носеше над земята на двата си крака. В краищата на ръцете му блеснаха остриетата на мечовете.
Аят и псето се дръпнаха боязливо.
Споменът на Ток за такова същество — натежал от болката по смъртта на Трейк — го жегна и дъхът му се учести.
— Ловец на К’елл — каза Туул. — Безжизнен. — Все още не бе посегнал към каменния си меч. Обърна се рязко към тримата сегюле. Мигът се проточи замръзнал, после Туул кимна.
Със Сену отдясно на Мок, а Турули — отляво, и двамата братя на стъпка пред Третия, сегюле закрачиха срещу К’Чаин Че’Малле.
— Фукня — промърмори лейди Енви.
— Дойде моментът — каза Туул — да преценим какво струват, лейди. Тук, на границата на Домина. Трябва да знаем колко ефикасен е… ножът ни.
Ток сложи стрела на тетивата.
— Нещо ми подсказва, че можем да хвърлим няколко пръчици по него — измърмори той; мислеше за смъртта на Трейк.
— Грешка — каза Туул. — Все още не е нужно да изпробваме силата на камъка на стрелите ти.
— Сила? Не това е проблемът. Остана ми само едно око, Туул. Не мога изобщо да преценя разстоянията. А това там е бързо.
— Остави го на тримата сегюле — рече Т’лан Имасс.
— Както кажеш — отвърна Ток и сви рамене, но сърцето му не спря да блъска в гърдите.
К’Чаин Че’Малле се заби като мълния между тримата братя. Сегюле бяха по-бързи. Сену и Турули вече бяха подминали чудовището, нанесоха свирепи, безпогрешни удари зад себе си, без да се обръщат, плъзнаха се с лекотата на змии, за да избегнат плющящата като камшик огромна опашка на ловеца.
Мок, застанал право срещу създанието, не отстъпи и крачка. Огромните ръце на звяра изхвърчаха от двете страни на Третия — и двете отсечени при раменните стави от двамата братя с движението им напред. Двата меча на Мок се извъртяха нагоре, забиха се, посякоха, извиха се и се отдръпнаха — огромната глава кацна на върховете им за кратък миг, преди Третият да я запокити настрана и да скочи надясно, едва избягвайки залитналото напред туловище.
Тялото на К’Чаин Че’Малле се стовари с грохот на земята, краката заритаха, опашката се замята, но скоро замря.
— Е — каза Ток, след като успя да си поеме дъх, — че то не било толкова трудно. Тия зверове очевидно изглеждат по-яки, отколкото са. Толкова по-добре. Значи просто ще си се поразходим из Домина, нали? Ще позяпаме чудесата на Бастион, после — нататък…
— Стига глупости — прекъсна го лейди Енви. — Моля те, престани веднага.
Ток преглътна и кимна.
— Хайде да идем да разгледаме този К’Чаин Че’Малле. Аз поне съм любопитна.
И тръгна отривисто напред. Ток се повлече след нея и се ухили кисело на Туул.
— Май вече можеш да се поотпуснеш, а?
Безсмъртният се извърна към него.
— Третият е съсипващ, Ток-младши…
— Е?
— Аз нямаше да мога да го направя това. Никога не съм имал такова… умение.
Ток спря и присви очи.
— Туул, тая дисекция беше страхотна. Не му отстъпваш на бързина, нали?
— Може би.
— А той щеше ли да го направи, без братята му да отсекат ръцете? А ако звярът го беше нападнал с краката, вместо с челюстите? Туул, К’Чаин Че’Малле се пробва срещу тримата наведнъж. Беше тъпо. Нагло.
Т’лан Имасс килна глава.
— Наглост. Порокът на това да си немрящ, Ток-младши.
Малазанецът се ухили широко.
— А твоята вяра току-що бе разклатена, нали, Туул?
— Непознато усещане.
Ток сви рамене и понечи да настигне лейди Енви.
Кремъчният меч се озова в ръцете на Туул.
— Трябва да го предизвикам.
Усмивката на Ток увехна.
— Задръж, приятел. Няма да…
— Трябва да го предизвикам. Веднага.
— Защо?
— Първият меч на Т’лан Имасс не може да има равен на себе си, Ейрал Файъл.
— Богове, не и ти!
Т’лан Имасс закрачи към тримата сегюле.
— Чакай! Туул…
Първият меч подхвърли през рамо:
— Ти споделяш разклатената ми вяра, смъртни. Въпреки предишните ти думи.
— Проклятие, Туул, не е сега моментът за това. Имаме нужда от всички ви — цели и непокътнати…