Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Блей кимна, като напълно разбираше причината за това силно желание за мъст. Обвързан вампир с тежко минало.
Смъртната присъда на Леш току-що беше подписана. Блей сви длан в юмрук и го протегна към приятеля си.
— От каквото и да имаш нужда, аз съм насреща. И няма да кажа нито дума пред никого.
Джон се поколеба за миг и после удари юмрука на приятеля си със своя.
— Знаех, че мога да разчитам на теб — произнесе с устни.
— Винаги — отвърна Блей. — Винаги.
42.
Около час след осуетеното посещение на Грег на третия етаж, къщата на Елиаху Ратбун отново потъна в тишина. Но той изчака дълго, след като икономът беше слязъл долу, преди да направи нов опит. Двамата с Холи убиха времето си не с чукане, както обикновено се случваше, а с разговори. И колкото повече говореха, толкова по-ясно разбираше всъщност колко малко знаеше за нея. Не беше допускал, че хобито й е нещо толкова старомодно като плетенето. Или че амбицията й е да стане водеща на новините, което не беше чак толкова неочаквано. Много от водещите на второкласни развлекателни предавания имаха по-големи амбиции от това да представят хора с най-различни куриозни хобита или да коментират яденето на хлебарки.
Все пак му беше известно, че се бе пробвала в местния новинарски канал в Питсбърг, преди да изхвърчи от работа. Само че досега не беше подозирал какви са истинските причини за уволнението й, а именно, че жененият генерален директор беше очаквал от нея да се снима в доста по-различни, тоест интимни пози. И когато тя отказала, я уволнил, след като нагласил така нещата, че тя да допусне грешка в ефир. Грег беше виждал записа с репортажа, в който тя беше объркала думите. Все пак си беше направил домашното и макар че прослушването й при него беше минало чудесно, бе проверил и препоръките й. Винаги го правеше.
Вероятно именно така беше започнал да си прави изводи за нея. Красиво лице, разкошен бюст, значи няма какво друго да предложи. Но не това беше най-лошото от всичките му погрешни заключения. Така и не беше разбрал, че тя има брат, който бе инвалид. И Холи го издържаше. Показа му снимка, на която бяха двамата заедно. И когато Грег бе изразил изненадата си, че не знае нищо за момчето, тя бе достатъчно откровена да му отговори: „Защото ти сам начерта границите в отношенията ни, а това би ги прекрачило“.
Естествено, той се държа като всички мъже и се опита да отрече, но истината бе, че тя имаше право. Той беше очертал границите прекалено ясно. А те гласяха: без ревност, без обяснения, нищо постоянно и нищо прекалено лично.
А и работната им среда не предразполагаше да разкриеш уязвимостта си.
Осъзнаването на всичко това го беше накарало да я придърпа към себе си, да опре брадичка в главата й и да погали гърба й. Точно преди да заспи дълбоко, тя беше промърморила нещо с нежен тон. Нещо в смисъл, че това е най-хубавата й нощ с него. И това след всички мощни оргазми, които й беше дарявал през годините. Е, беше й ги дарявал, когато бе в настроение. Имаше и много отменени в последната минута срещи, неприети обаждания — все вербални и емоционални прояви на отблъскване.
Боже… Какъв боклук се беше показал!
Когато най-накрая Грег стана за повторната си разузнавателна обиколка, той зави Холи внимателно, включи камерата, която се задействаше от движение и се измъкна в коридора. Наоколо цареше тишина.
Тръгна по коридора, насочи се към вратата с надпис „Изход“ и се озова при задното стълбище. Изкачи стъпалата, прекоси междинната площадка, изкачи следващия ред стъпала и отново беше пред вратата.
Но този път не почука. Извади малка отвертка, която обикновено използваха за снимачното оборудване, и се захвана с ключалката. Стана по-лесно, отколкото беше очаквал. Едно побутване и беше готов.
Вратата не изскърца и това го изненада. Но намиращото се от другата страна направо го шокира до смърт.
Целият трети етаж представляваше огромно пространство със старомоден дървен под от грубо рендосани дъски и таван, който се спускаше под стръмни ъгли от всички страни. В далечния край имаше маса с газена лампа върху нея и светлината й придаваше златистожълт оттенък на стените… А също така осветяваше черните ботуши на седящия в стола, намиращ се извън светлия кръг.
Големи ботуши.
И изведнъж вече не подлежеше на съмнение кой беше непознатия и какво беше сторил.
— Имам те на запис — заяви Грег на непознатия.
Разнеслият се тих смях накара адреналина на Грег да закипи.