Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
— В смисъл?
— Другият номер, на който е звънял първият човек, принадлежи на апарат, който от доста време стои на едно и също място на две преки от Белия дом. Предполагам, че вие сте в някой страхотен хотел наблизо, а в този случай възможностите са две: или някой лош човек наблюдава сградата, или вие вече сте му отнели телефона и в момента той е в стаята ви. Ако е второто, трябва да имате нещо важно предвид — след като аз мога да го видя, значи и те могат. Докато не го изключите, разбира се. Което според мен трябва да направите незабавно.
— Виждаш го?
— Технологиите наистина са голяма работа.
— А можеш ли да видиш и другите два?
— Абсолютно. В момента са пред очите ми.
— Къде са?
— На един адрес в Джорджтаун. И двата.
— Сега, в момента? В реално време?
— Разбира се. Информацията ми се обновява на всеки петнайсет секунди.
— Но сега е посред нощ. Повечето хора спят.
— Естествено.
— Къщата на Скъли или тази на Монтеки?
— Нито едната, нито другата. Не знам каква е сградата.
> 68
Лийч каза, че сега много се говорело за триангулацията, уай-фай, джипиесите и маржа на грешката. Не ставало дума да проследиш телефон до левия джоб на нечие палто или до десния на нечий панталон, но всички били единодушни, че тези системи могат да засекат телефон в определена сграда. Колкото по-голяма била сградата, толкова по-лесно ставало засичането. А в момента тя била фиксирала на екрана си една доста солидна постройка с точен адрес, която приличала на голяма градска къща. Изпрати им няколко външни снимки, на които се виждаше ограда от ковано желязо, зад която се издигаха четири етажа с двойни прозорци от двете страни на тежка лъскавочерна входна врата, над която имаше бронзов фенер. На вратата имаше процеп за писма, табелка с номера на улицата и бронзов плакет, върху който беше изписано _Къщата на гълъбите_.
Търнър остана на линия с Лийч, а Ричър набра Едмъндс на своя телефон. Продиктува въпросния адрес и я помоли да провери всичко, до което може да се добере — данъчни и нотариални регистри, кадастрални карти. Едмъндс обеща да се заеме незабавно, след което приключиха разговора. Търнър също прекъсна връзката с Лийч и поклати глава.
— Нямаме кола.
— Не ни трябва кола — отвърна Ричър. — Ще постъпим като Шраго — първо вземаме такси, а после продължаваме пеша.
— На Шраго не му се получи много добре.
— Ние не сме Шраго. А в момента те са беззащитни. Заместник началник-щабовете живеят в пашкул. Отдавна не са правили нищо за себе си.
— Мислиш да им отрежеш главите с нож за масло?
— Все още нямам такъв. Може би трябва да си поискам от румсървиса.
— Аз продължавам да бъда командващ офицер, нали?
— Какво си намислила?
— Искам чист арест. Искам ги в килиите на Дайър, където да дочакат военния съд. Искам всичко да е като по учебник, Ричър. Искам да бъда публично оневинена. Съдът трябва да чуе всяка дума, потвърждаваща моята невинност.
— Чистият арест изисква приемливи основания.
— Същото важи и за отрязването на главите им.
— Защо Монтеки е пуснал Задран да се прибере у дома в планините?
— Заради миналото му.
— Ще ми се да зная повече за него.
— Знаем това, което знаем.
Ричър кимна. _Обикновен селянин, четирийсет и две годишен, най-малкият от петима братя, черната овца в семейството, напълно отритнат, провалил се във всичко, с което се е захващал_.
— Май ножът за масло ще свърши по-добра работа — промърмори той.
После телефонът му иззвъня. Беше Едмъндс.
— Много си експедитивна — похвали я той.
— Прецених, че ако побързам, може би ще ми остане един час за сън — отвърна тя.
— Не разчитай на това. Какво намери?
— Къщата на гълъбите е частен клуб, отворил врати преди четири години. Списъкът на членовете е конфиденциален.
— Преди четири години?
— Приблизително.
— Преди четири години Морган е все още в Браг, където гради екипа на Шраго.
— Не можем да докажем връзката.
— Членове ли са Скъли и Монтеки?
— Не знаеш ли какво означава „конфиденциален“?
— Някакви слухове?
— Говори се, че в клуба членуват само мъже. Включително и политици, но това не е политически салон. Там се срещат военни, представители на медиите и бизнеса, но без да сключват някакви сделки. Хората просто се забавляват. Понякога остават цяла нощ.
— И какво правят?
— Никой не знае.
— Как можеш да станеш член?
— Аз не мога, защото съм жена.
— А аз?
— Предполагам, че някой трябва да те покани. Тоест трябва да познаваш някого, който познава някого, и прочие.
— И никой не знае какво правят там, така ли?