И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Шерифът на област Сан Бенито, с когото често работеха, я видя и й помаха да приближи. Няколко полицаи се отдръпнаха и тя паркира на полянката до шерифа.
Травис Бригам лежеше с покрито лице.
Данс натисна спирачката, слезе от колата и бързо се отправи към момчето. Забеляза босите крака, бледата кожа и белезите по прасците от веригата.
— Травис — промълви тихо.
Момчето подскочи, сякаш го събуждат от дълбок сън.
Махна влажната кърпа и торбата с лед от лицето си. Примигна и се взря в нея.
— О… ммм… агент… Май не си спомням името ви.
— Данс.
— Съжалявам — искрено се притесни.
— Няма проблем.
Катрин Данс едва удържа сълзите.
Лекарят обясни, че момчето ще се оправи.
Най-лошото му нараняване — всъщност единственото сериозно — бе от удара в полицата над камината в дневната на Чилтън, когато отрядът за бързо реагиране от Сан Бенито нахлу в къщата.
Екипът наблюдавал къщата в очакване на Данс, но командирът забелязал през прозореца, че Травис влиза в дневната с пистолет. Джеймс Чилтън също извадил оръжие. Изведнъж момчето насочило дулото към себе си.
Командирът заповядал на полицаите да действат. Хвърлили димни гранати в помещението, които се взривили със силна експлозия и съборили Чилтън на пода, а момчето се блъснало в ръба на полицата над камината. Отрядът се втурнал вътре и обезоръжил и двамата. Закопчали Чилтън и го издърпали навън; после отвели Доналд Хокън и съпругата му на сигурно място и извикали медицински екип за Травис.
— Къде е Чилтън? — попита Данс.
— Ей там! — посочи шерифът една от полицейските коли. Блогърът седеше вътре с наведена глава.
Щеше да си поговори с него по-късно.
Вгледа се в нисана на Чилтън. Вратите бяха отворени. Специалистите бяха извадили всичко — най-забележителната находка бяха последният кръст и букет повехнали червени рози. Чилтън явно е възнамерявал да ги остави наблизо, след като убие семейство Хокън. До колата беше и велосипедът на Травис, а в чист найлонов плик — сивото яке с качулка, което Чилтън бе откраднал и носил, за да заблуди очевидците.
— А как са семейство Хокън? — попита Данс парамедиците.
— Потресени, понатъртени, но ще се оправят. На верандата са.
— Добре ли си? — обърна се Данс към Травис.
— Предполагам — отвърна той.
Ама че глупав въпрос му зададе! Как да е добре след отвличането и след като Чилтън му е наредил да убие Доналд Хокън и съпругата му.
Явно бе предпочел смъртта.
— Родителите ти ще дойдат скоро — каза му.
— Така ли? — предпазливо попита Травис.
— Много се притесняват за теб.
Той кимна, но лицето му изразяваше съмнение.
— Майка ти се разплака от щастие, когато й съобщих.
Вярно беше. Но нямаше представа как е реагирал баща му.
Един полицай донесе на Травис бутилка.
— Благодаря — каза момчето и жадно изгълта колата. Очевидно се поправяше добре въпреки пленничеството. Лекарят беше прегледал раните по глезените му. Трябваше само да ги намажат с антибиотик и да ги превържат. Данс осъзна, че охлузванията са от веригата. Обзе я ярост. Изпепели с поглед Чилтън, когото прехвърляха в кола на монтерейското шерифство. Блогърът обаче не вдигна очи.
— Какво спортуваш? — попита полицаят, донесъл колата. Опитваше се да разсее Травис.
— Предимно играя.
— Точно това имах предвид — обясни полицаят и отдаде уклончивия отговор на момчето на временната загуба на слух от експлозиите. Повиши тон: — Коя ти е любима? Футбол, баскетбол, бейзбол?
Момчето примижа срещу младежа в синя униформа.
— Е, всичките ги играя по малко.
— Така се поддържа форма.
Полицаят не разбираше, че спортният екип включва само джойстик, а игрището е с диагонал едва четирийсет сантиметра.
— Но не започвай с пълна пара. Мускулите ти сигурно са отслабнали. Намери си треньор.
— Добре.
Разнебитен стар нисан с олющена червена броня забръмча по пътя. Спря пред къщата и отвътре излязоха семейство Бригам. С обляно в сълзи лице Соня се втурна през тревата и прегърна сина си.
— Мамо!
Приближи и баща му. Спря до тях с мрачно лице и изгледа момчето от главата до петите.
— Отслабнал си. Побледнял. Боли ли те нещо?
— Ще се оправи — каза парамедикът.