Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тайната на Ескалибур
Тайната на Ескалибур - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на Ескалибур

Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:

Легендарно оръжие…
1 ... 132 133 134 135 136 137 138 139 140 ... 178
Перейти на страницу:

Процедурата беше повторена при всички членове на групата. След тях напред пристъпи Чейс, който трябваше да остави часовника си, ключовете, телефона и — за голямо негово неудоволствие — коженото яке. Зъбците на ципа му бяха от стомана, поддаваща се на магнитното привличане. Титаниевите гвоздеи в лявата му ръка първоначално предизвикаха смайване и ужас, но щом се разбра, че не са магнитни, той беше пуснат да мине. Предположи, че плочката в черепа на Максимов също не беше магнитна; в противен случай той щеше да залепне за машината в мига, в който я включеха.

Екскалибур беше единственият предмет, който активира алармата, но въпреки това беше допуснат вътре. С куфарчето в ръка Чейс мина през вратата и се озова в друга стая, където се намираше контролният център на съоръжението.

Там го чакаше Нина.

Гримът и лъскавата рокля бяха изчезнали; тя изглеждаше бледа и уязвима, облечена в гащеризон, който не й беше по мярка.

— Еди! — извика тя с облекчение, но и с тревога в гласа. Васюкович, който стоеше до нея, вече напълно владееше положението.

— Здрасти, скъпа — отвърна Чейс. Той също се зарадва, че я вижда, но се постара да не разкрива чувствата си. — Добре ли си?

Нина изсумтя саркастично.

— О, страхотно! Като се изключи затворническото облекло. — Тя дръпна торбестия оранжев работен комбинезон.

— Да, кожената рокля отпреди определено печели първо място. — Той се обърна към Васюкович. — Донесох ти меча. Сега я пусни.

— Покажи ми — каза руснакът. Чейс отвори куфара. Васюкович погледна към Екскалибур с нещо средно между възхищение и алчност, след което внимателно го извади и вдигна лъскавия метал към светлината. — Не бях сигурен, че наистина ще го направиш. Освен това не вярвах, че Джак ще ти позволи. — През лицето му премина сянка на подозрение. — Да видим дали наистина е така.

Той щракна с пръсти и един от техниците в контролната зала се приближи бързо с някакъв електронен уред в ръка. Васюкович внимателно постави меча на масата; техникът прикрепи два електрода към него и включи уреда. Няколко секунди наблюдава дисплея му, след което кимна на шефа си.

— Наистина е Екскалибур — каза Васюкович, като почти изглеждаше изненадан от това. После отново взе оръжието в ръце. — Истински високотемпературен свръхпроводник.

— Когато обещая да направя нещо, го правя — каза Чейс.

— Аз също. Ще си върнеш Нина, Чейс — след като тествам системата си.

— Не си спомням това да е било включено в уговорката ни — каза Чейс с леден глас.

— Мисля, че се подразбираше. — Васюкович се усмихна леко, след което подаде Екскалибур на един друг техник, който слезе по една стълба през отвор в пода. — Погледнете — рече той с гордост в гласа, като се приближи към стъклената стена и разпери ръце, сякаш за да обхване много по-голямата зала, която се виждаше от другата страна. — На това съм посветил живота си. Това е… бъдещето.

Контролната зала се намираше на ръба на огромна кръгла яма с бетонни стени, сто фута в диаметър и два пъти по-дълбока, която се стесняваше към дъното. Над нея се издигаше куполът, а кабелите, които Чейс беше видял да излизат от него, се спускаха към голямата машина, която се намираше на дъното. Една шестоъгълна рамка, която стигаше до дъното на ямата, поддържаше поредица масивни пръстени от електромагнити, окачени върху електроизолатори. От външната страна на рамката се спускаха три мостчета — едното стигаше до контролната зала, другото някъде до средата на структурата, а третото близо до дъното на съоръжението. Малка асансьорна платформа се спускаше във вътрешността на рамката, а на нея стоеше техникът, който отнасяше Екскалибур на най-ниското ниво. Това определено беше някакъв вид генератор, но с невероятно огромни размери.

Но Чейс въобще не беше впечатлен.

— Да. Бъдещето на войната.

Васюкович поклати глава.

— Знаеш ли каква е истинската цел на войната, Чейс? Истинската цел? Тя няма нещо общо с идеологията или морала. Става въпрос за ресурси. В настоящия етап целта е петрола. Но в бъдеще ще има войни за други ресурси — газ, уран, дори вода. Контролираш ли източниците на ресурси, контролираш цели нации.

— Но ти вече ги контролираш — каза Нина, като се приближи до Чейс и го улови за ръката. — Контролираш голяма част от петролните и газови резерви на Русия. Вече разполагаш с подобна власт.

1 ... 132 133 134 135 136 137 138 139 140 ... 178
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)