Ключът на Соломон

Хари Фъч се поколеба и неволно даде да се разбере, че нещата стоят точно така.

— Това… в крайна сметка си е ваше мнение. Но в тази история има неща, които трябва да изясня.

С всеки изминал момент Питър все повече се убеждаваше, че в поведението на шефа на агентите от ЦРУ има нещо гнило, което му убягва.

— Знаете, че тук в Лангли нямате средства да накарате Томаш да ви каже каквото и да било и че моето присъствие като негов съюзник е гаранция, че няма да извърши престъпление на територията на комплекса — отбеляза замислено той. — В такъв случай се питам какви са скритите ви намерения? Какво сте замислили с болния си мозък, за да…

Вратата се отвори и в двора нахлуха двама мъже. Синът на Франк Белами погледна към новодошлите и разпозна Уолт Халдерман — заместник на баща му в "Наука и технологии", и Сам Дън — шеф на нощната смяна в Националната служба за тайни операции, които вървяха към тях. Вторият мъж държеше мобилен телефон в ръка.

— Има обаждане за Томас Нороня — съобщи Дън, който предварително бе съгласувал появяването си с шефа си. — Някой се обади на РВХ[68] в Агенцията и поиска да разговаря с него.

Погледът му се спря върху Томаш. Казаха ми, че става дума за приятеля на Питър Белами. Предполагам, че това сте вие.

Португалецът, който, откакто Хари Фъч се бе появил, не бе обелвал думичка, погледна изненадано новодошлия.

— Обаждане за мен? — учуди се той. — Сигурно има някаква грешка…

Дън протегна ръка с телефона към него.

— Няма грешка. Отговорете.

Все още слисан, историкът взе телефона и предпазливо го приближи до ухото си.

— Ало?

— Полетът за Лондон излетя в полунощ с един пасажер по-малко — съобщи мъжки глас в слушалката, без да се представи. — Тя е при мен и времето й изтича. Остава й само един час на този свят.

— Мария Флор? — прошепна Томаш, ужасен от думите на непознатия. — Какво става? С кого говоря?

— Аз съм кошмарът, който тормози съня ви. Приятелката ви с тук до мен, ще й кажете ли здрасти? Ето, внимавайте.

Чу се странен звук, подобен на стъргане или изтръгване на лента скоч с едно-единствено бързо и грубо движение. Последва стон и Томаш разпозна женския глас, отчаян като на корабокрушенец, който се бори да се задържи на повърхността на водата в нощна буря.

— Ти ли си, Томаш? Пази се, този тип иска…

Думите й бяха прекъснати от тъп звук, последван от болезнен вик. Историкът разбра, че някой я бе накарал насила да млъкне, вероятно с удар по главата.

— Флор! — извика обезумяло Томаш. — Флор!

— Твоята приятелка задряма — каза мъжът, който отново бе взел телефона. — Както ти казах, остава й само…

— Да не си посмял и с пръст да я докоснеш! — прекъсна го португалецът извън кожата си. — Ако й сториш нещо, аз щеше те…