Последно разсъмване
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1483-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно разсъмване». Краткое содержание книги:
Какво ли е станало по-нататък — Антон не можеше и не можеше да си представи. Трябваше да прокара нишка, свързваща изнемощелия, чувстващ се зле човек с люлеещ се на едната му ръка белезник, седнал на дървената касетка, и трупа на същия този човек, открит на съвсем друго място, с работен пакет за разрязване на диамант и кръст, забит в пакета. Но вече без белезника.
Какво се е случило? Как? Защо?
— Надежда Игоревна — отиде той при следователката, която съставяше протокола, — нека експертът огледа касетката, намерих я ей там…
— Каква касетка? — навъси се Риженко, без да спира да пише.
— Струва ми се, че на нея може да има следи, оставени от Курмишов. Предполагам, че той е седял на нея.
Риженко вдигна очи от протокола, внимателно погледна Сташис и кимна.
— Добре.
Огледът на гаража и околната местност, придружен с разпита на Дубинюк, отне много време и вече никой нямаше нито сили, нито време да върши и нещо друго. Натовариха Дубинюк и оперативните работници в едната кола, следователката, експертът криминалист и Антон се качиха в другата.
— Утре от сутринта се разделете — уморено каза Риженко, — Дзюба да отиде на вилата на Дубинюк и да провери алибито му, а ти с момчетата поработи тук, поразпитайте собствениците на гаражи, дали са виждали Дубинюк през последните няколко дни, като се започне от 22 ноември, деня, когато Курмишов е изчезнал, до нощта в неделя срещу понеделник, когато бижутерът е бил убит. Трябва да проверим всяка негова дума. Защото прекалено подредено излиза всичко: той го отвлякъл, той му давал приспивателното но не го е убил. Нещо се съмнявам.
— За какво му е било да убива бижутера? — учуди се Антон. — Нали е получил нареждане само да го сплаши. Той няма лично отношение към Курмишов.
— Обаче ние с тебе не знаем дали има, или няма — възрази тя. — Нали по-рано мислехме, че между Панкрашина и Курмишов няма никаква връзка, а какво излезе? Понякога изплуват такива неща, дето и на фантаст няма да хрумнат. Дубинюк е имал възможност да разговаря с бижутера, знае ли се какви общи познати може да са открили.
— Но Курмишов е бил натъпкан с приспивателно, спял е.
— От приспивателно не се заспива веднага, минава някакво време. Пък и самият Дубинюк помниш ли какво каза? Накарал Курмишов да глътне шепа таблетки и той заспал след петнайсет минути. Какъв резултат ни дадоха съдебните медици? Че в кръвта му са намерили еди-какъв си препарат в еди-каква си концентрация и в момента на изследването на трупа тази концентрация е била недостатъчна човекът да е бил в безсъзнание или да е спял. Това е всичко, което знаем. Каква обаче е била тя по-рано? Наистина ли Курмишов през цялото време е бил в безсъзнание? Или Дубинюк все пак е имал възможност да разговаря с него?
— Но Дубинюк казва…
— Всичко трябва да се проверява — недоволно възрази Надежда Игоревна. — И нищо не бива да се изключва, включително и възможността Дубинюк да е имал личен мотив за убийството на Курмишов.
Какъв ти личен мотив! Значи трябва да проверяват дали някъде не са се пресичали интересите на бижутера Леонид Курмишов и бандита Григорий Дубинюк. И тая си я биваше… Защо ли вечно става така: колкото повече работиш, толкова повече работа ти се отваря? Странна е тая закономерност.
Оперативните работници от Източния район, където беше убит Генадий Колосенцев, вече бягаха от Роман Дзюба като от чума. Той постоянно досаждаше с въпроси не само на старшия в тяхната група — подполковника от „Петровка“ Сергей Кузмич Зарубин, но и на тях самите, при това пак беше добре, ако само задаваше въпроси. Ама не, натрапваше и някакви свои съображения! Нямаше и как да го пратят по дяволите — колега беше все пак.
Роман много добре разбираше всичко това. И всеки път, когато се виждаше с оперативните работници от Източния район, беше вътрешно готов за най-разнообразни обрати, като се почне от ловки измъквания и се свърши с преки обиди. Тези оперативни работници бяха по-възрастни от Дзюба с пет-седем години, следователно, както го бе предупредила Риженко, се чувстваха в правото си да бъдат високомерни и груби с младия детектив от чуждата територия.
Днес той реши за пореден път да поговори със Зарубин, но го завари в компанията на същите онези оперативни работници: детективите провеждаха „мини съвещание“. Целта на Роман беше само една: да научи дали в компютъра на Генадий е било намерено нещо интересно. Като отвори вратата на кабинета и видя своите „доброжелатели“, в първия момент се стъписа, но после вдиша по-дълбоко въздух и влезе.