Последно разсъмване

— А на трупа не е имало част от белезници — забеляза полугласно Риженко. — Макар че съдебните медици са посочили следи от нея. Интересно, кой ли я е свалил? Гражданино Дубинюк, вие имате ли ключове от белезниците, с които сте приковали гражданина Курмишов към тръбата?

— Че как — ухили се Дубинюк. — Те са в другия джоб, отдясно. Едни малки такива.

— Да, бе, ние щото не знаем, ако не ни кажеш — неволно възкликна един от оперативните работници, дошъл тук с групата, — че нали, не сме виждали белезници с ключове.

— И защо, Гриша, си рязал веригата, като си имал ключове? — не мирясваше Антон. — Само си повредил белезниците.

И естествено, Дубинюк отново избухна и с пяна на устата заповтаря всичко, което бе казал по-рано, с което чудесно развесели Антон.

— А ножовката чия е? Твоя ли е?

— На стопанина е. Аз когато вземам гараж под наем, гледам да има всичко, което може да ми влезе в работа. Ако нещо липсва, донасям си. Но тук, мисля, си имаше всичко.

— Какво може да ти влезе в работа, интересно? — присви очи един непознат на Антон оперативен работник. — Клещи за мъчения? Или нещо друго? Гаражите за какво ти трябват — за скривалище на крадени коли или да прибираш труповете?

Григорий подвикна нещо и се извърна към Антон.

— Слушай, началник, кажи му да не ме закача. Още веднъж повтарям: каквото си е мое, мое си е и няма да кажа и дума повече.

— Добре де, не се нервирай — примирително каза Сташис, — по-добре ни кажи къде се намираше тази ножовка? Възможно ли е Курмишов да я е стигнал и сам да си е прерязал веригата?

— Да, бе! Беше е-е-ей чак там, на тезгяха, където са всички инструменти.

— Сигурен ли си?

— В мама се кълна — твърдо отговори Дубинюк. — Не се е освободил сам, някой му е помогнал.

— Слушай — сбърчи нос Антон и подуши наоколо, — защо тук вони така?

— Отгатни от три пъти — измуча Григорий. — Ти какво искаше, по пет пъти на ден да му поднасям гърне ли? Както си е седял на пода, така си е вършел работите.

Ясно. Антон се отдалечи на няколко крачки от гаража и се огледа. Опита се да си представи човека, когото три денонощия бяха карали да спи под въздействието на силно приспивателно. Започнал е да се съвзема, да се събужда, събрал е сили, за да повика за помощ, и някой го е чул, разбил е вратата, разрязал е веригата на белезниците и… Какво ли е станало после? Този спасител извел ли е пленника навън? Или го е оставил в гаража и си е тръгнал, нека онзи сам да се оправя? Така, да допуснем, че така или иначе Курмишов е излязъл от своята „килия“. Вероятно се е чувствал много слаб, виел му се е свят. И от трите денонощия с тяло, изкривено в неудобно положение, краката му едва са го държали. Накъде се е запътил в такова състояние? Или е приседнал на нещо, за да подиша чист въздух и да се посъвземе? На какво е приседнал? Направо на калната от дъжда земя? Или е намерил нещо…

Правилно. Намерил е ей тази обърната касетка, най-обикновена касетка от дървени летви, такива касетки се използват за пренасяне на някаква стока. Курмишов е приседнал на касетката и…