Игрите на Немезида [bg]

— Гранатата е смекчена — извика пехотинецът. — Но малко подкрепления ще ни дойдат добре.

Премиер-министърът имаше яркочервена линия на опакото на дланите си, кръвта се просмукваше в бялото на ръкавелите му и плуваше на малки капчици във въздуха на коридора. Алекс усети как стената потрепери под ръката му, когато нещо на кораба избухна прекалено далеч, за да го чуе. Някой отпред в коридора се смееше и бъбреше нещо на поясен жаргон, прекалено бързо, за да му се разбира. Алекс подаде за миг глава да надзърне и бързо я дръпна обратно. Пукот на изстрели го накара да се свие отново в плиткото си прикритие.

Смехът отпред се превърна в писъци, острите гърмежи станаха по-глухи и застрашителни. Пехотинците откриха огън и в коридора настъпи истински пандемониум. Някакво тяло се запремята покрай тях, отпуснато и безжизнено, с униформа, пропита с кръв от десетки рани. Алекс не можеше да каже на чия страна е бил боецът.

Стрелбата секна. Алекс изчака няколко мига, които му се сториха дълги, после пак надзърна бързо и се дръпна. След това се подаде за по-продължителен оглед. Кръстопътят, където се бе намирал врагът, бе забулен от дим, кръв и противогранатната контрамярка. Две тела плуваха във въздуха, едното бе мъртво, в лека бойна броня, а другото — в пълна пехотинска екипировка. Фигурата в тежката броня вдигна ръка в знак „всичко е чисто“.

— Разчистихме за вас — съобщи Боби. Гласът ѝ сякаш идваше от много далеч и звучеше някак глухо. — Можете да дойдете. Но е за предпочитане да затаите дъх, докато минавате оттук. Има разни частици във въздуха.

Алекс започна се издърпва напред, а премиер-министърът го следваше по петите. Подминаха Боби и четирима нови пехотинци, с които ескортът им набъбваше до шестима. Не бе виждал Боби в броня от битката на Йо. С другите пехотинци около нея и масивната броня, увеличаваща и без това едрата ѝ фигура, тя сякаш се чувстваше като у дома си. Нещо повече, изглеждаше изпълнена с копнеж, защото знаеше, че това е илюзия.

— Добре ти стои, Дрейпър — извика Алекс на минаване. Беше полуоглушен от престрелката и усети думите само като вибрации в гърлото си. Усмивката на Боби обаче показа, че го е чула.

В хангара „Рейзърбек“ висеше в скоби, предназначени да държат далеч по-големи кораби. Беше все едно да видиш промишлен струг с клечка за зъби, захваната в него. Екипажът се държеше за дръжките наоколо и даде знак на Алекс, Боби и премиер-министъра да продължават. Докато Алекс стигне до кораба, грамадните врати на хангара вече бяха започнали да се отварят. Ръководителката на полета буташе вакуумен скафандър към него и крещеше, за да може да я чуе.

— Координираме се с огневия контрол. Отбранителните оръдия ще се опитат да ви отворят път, но все пак внимавайте. Ако се наврете под нашия собствен огън, ще бъде много жалко.