Игрите на Немезида [bg]

— Е, какво правите вие двамата?

— Дръмър ми обяснява много внимателно как да си обуя панталонките на голямо момче — пошегува се Холдън.

— Наистина ли? — попита Фред.

— Възможно е да съм се разлигавил малко от пиянство.

Фред кимна.

— Понякога се случва и на най-добрите от нас. Какво е положението?

Отговори му Дръмър.

— Екипажът започва процедурата по загряване на двигателя. Досега никой не е докладвал проблем, така че би трябвало да спазим разписанието.

— Отлично — одобри Фред. — Разбира се, те вероятно вече са заели всички свестни койки.

— Всички койки са еднакви — отбеляза Холдън. — Освен моята. Но нея не можеш да я получиш.

— И през ум не ми е минало, капитане — каза Фред. — Марсианският конвой е пратил зов за помощ. Първоначалният ескорт се опитва да стигне до тях, но сега загадъчните кораби са започнали ожесточена битка с него. Като за засада, тази изглежда доста ефективна.

— Съжалявам да го чуя — промърмори Холдън. — Все още няма нищо от Алекс.

— Е, да се надяваме на най-доброто — каза Фред. — Последните данни сочат, че нападателите са прекратили огъня. Така че, изглежда, нещата вървят към абордаж.

Кръвта на Холдън изстина.

— По протокол те трябва да взривят кораба, ако нападателите стигнат близо до завладяване на машинното или командния център.

— Това е за да не компрометира врагът кодовете ти — обади се Дръмър. — Но те са дошли с марсиански военни кораби. Злото вече е сторено.

Тримата замълчаха за момент. Когато Фред заговори, гласът му бе тих и язвителен.

— Е, много ободряващо. Идваш ли да ми помогнеш, капитане?

Холдън погледна към Дръмър. Тя стоеше мирно, като истински професионалист, но на него му се стори, че зърна в очите ѝ искрица безпокойство. Фред Джонсън бе управлявал Тихо близо две десетилетия, а сега заминаваше. И можеше да не се върне. Холдън също.

Всеки, когото срещаш, води трудна битка.

— Да оставим тази част на Фостър — предложи Холдън. — Нека посвикне с кораба. Аз трябва да свърша нещо на станцията, преди да тръгнем.