Говорителя на мъртвите
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Говорителя на мъртвите». Краткое содержание книги:
След ужасната битка Ендър Уигин изчезва и на негово място се появява Говорителя на мъртвите, чийто мощен глас разкрива истината за Войната с бъгерите. И ето че сега, много години по-късно, е открита втора извънземна раса. И отново поведението на извънземните е непонятно и плашещо… отново умират хора. Само Говорителя на мъртвите, който всъщност е Ендър Уигин Ксеноцида, ще има смелостта да разнищи загадката и да стигне докрай.
Човек обели очи, ала се обърна към Шаутър и заговори.
Тя отвърна кратко. Човек преведе:
— Казва, че главата й не е издялана от корен на мердона. Казва, че, естествено, разбира това.
— Кажи й, че ние, хората, никога не сме виждали такова голямо дърво. Помоли я да ни обясни какво тя и останалите съпруги правят с него.
Щом Човек преведе думите му, Шаутър мигновено отиде до дървото, докосна го и запя.
Сега вече, сбрани близо до дървото, можеха да видят масата от създания, които се виеха в кората му. Повечето от тях бяха не по-дълги от четири-пет сантиметра. Изглеждаха като ембриони, макар розовите им телца да бяха покрити с тънък слой тъмна козина. Очите им бяха отворени. Катереха се едно връз друго, бореха се да си извоюват място до петното от изсъхващо тесто, което покриваше кората.
— Каша от амарант — рече Уанда.
— Бебета — каза Ела.
— Не са бебета — отговори им Човек. — Вече са почти толкова големи, че да могат да вървят.
Ендър пристъпи към дървото и протегна ръка. Шаутър мигновено прекрати песента си. Ала Ендър не се отдръпна. Докосна с пръсти кората до едно малко прасенце. То го достигна при катеренето си, изкачи се на ръката му и се залепи за нея.
— Знаем ли как се казва това? — попита Ендър.
Изплашен, Човек преведе бързешком. И подаде отговора на Ендър:
— Това е мой брат. Но няма да получи име, преди да може да ходи на два крака. Баща му е Рутър.
— А майка му? — попита Ендър.
— О, малките майки никога нямат имена — отговори Човек.
— Попитай я.
Човек я попита, И тя отговори.
— Казва, че майка му е била много силна и много смела. Надебеляла достатъчно, за да изхрани и петте си малки. — Човек докосна челото си. — Пет деца е много добър брой. И е била достатъчно дебела, за да ги изхрани всичките.
— Майките ли донасят кашата, с която ги хранят?
Човек бе ужасен:
— Говорителю, не мога да изрека това. На никакъв език.
— Защо не?
— Казах ти вече. Била е достатъчно дебела, за да изхрани всичките си пет малки. Върни малкия брат на мястото му и остави жената да пее на дървото.
Ендър отново опря ръка о дървото и малкият брат се спусна от нея. Шаутър продължи песента си. Уанда изгледа свирепо Ендър заради необмисленото му прибързваме. Ала Ела беше много възбудена.
— Не разбираш ли? Новородените се хранят от телата на майките си.
Ендър се отдръпна отвратен.
— Как можа да кажеш такова нещо? — попита Уанда.
— Виж ги как се вият по дърветата, досущ като масиоси. Те и масиосите би трябвало да са съперници. — Ела посочи част от дървото, неоцапано от амарантовата каша. — Дървото изпуска сок. Ето тук, в пукнатините. Преди Десколадата навярно е имало насекоми, които са се хранили от този сок, а малките прасенца са се състезавали с масиосите за него. Ето защо прасенцата са били в състояние да смесят генетичните си молекули с тези на дърветата. Не само младенците са живеели тук, но и възрастните непрекъснато е трябвало да се катерят по дървото, за да държат масиосите настрани. Дори когато е имало множество други източници на храна, те са били свързани с дърветата чрез жизнения си цикъл. Далеч преди изобщо да станат дървета.
— Ние изучаваме общността на прасенцата — рече нетърпеливо Уанда. — А не далечното минало на еволюцията.
— Аз водя деликатни преговори — рече Ендър. — Затова, моля ви, замълчете и се учете, без да провеждате семинар.
Песента стигна кулминацията си; в дървото се появи пукнатина.
— Те няма да съборят това дърво заради нас, нали? — попита ужасена Уанда.
— Тя моли дървото да разтвори сърцето си. — Човек докосна челото си. — Това е дървото-майка и е единственото в нашата гора. Това дърво не може да пострада, иначе всичките ни деца ще дойдат от други дървета, а бащите ни ще умрат.
Сега вече всички съпруги се присъединиха към Шаутър и скоро в дървото-майка се появи процеп. Ендър веднага пристъпи, за да застане пред него. Вътре беше твърде тъмно, за да види нещо.
Ела откачи фенерчето си от колана и му го подаде. Ръката на Уанда се стрелна и сграбчи Ела за китката.
— Машина! — рече тя. — Не можеш да я носиш тук.
Ендър внимателно взе фенерчето от ръката на Ела.
— Оградата падна — каза той — и сега може да се заемем с всички Съмнителни дейности.
Той насочи фенерчето към земята, включи го, сетне намали силата и разшири обсега на лъча. Съпругите изроптаха, а Шаутър докосна Човек по корема.
— Казах им, че можете да правите малки луни през нощта — каза той. — Казах им, че си ги носите с вас.
— Ще навредя ли с нещо, ако насоча тази светлина към сърцето на дървото-майка?
Човек попита Шаутър и тя протегна ръка към фенера. Сетне запя тихо, с трепереща ръка го наклони леко и сребристата светлина проникна през дупката. Почти веднага се отдръпна и насочи фенерчето в друга посока.