Говорителя на мъртвите
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Говорителя на мъртвите». Краткое содержание книги:
След ужасната битка Ендър Уигин изчезва и на негово място се появява Говорителя на мъртвите, чийто мощен глас разкрива истината за Войната с бъгерите. И ето че сега, много години по-късно, е открита втора извънземна раса. И отново поведението на извънземните е непонятно и плашещо… отново умират хора. Само Говорителя на мъртвите, който всъщност е Ендър Уигин Ксеноцида, ще има смелостта да разнищи загадката и да стигне докрай.
Дънерът му сякаш се движеше.
— Гъмжи от масиоси — рече Уанда.
— Не са масиоси — каза Човек.
— Триста и двайсет — каза Мандачува.
— Малки братя — намеси се Ароу.
— И малки майки — добави Къпе.
— Ако им навредите — каза Лийф-ийтър, — ще ви убием, без да ви посаждаме, и ще съборим дървото ви.
— Няма да им навредим — каза Ендър. Прасенцата не направиха и крачка да излязат на просеката. Чакаха и чакаха, докато най-сетне се видя раздвижване до най-голямата къща почти право пред тях. Беше някакво прасенце. Но по-голямо от всички, които бяха виждали досега.
— Съпруга — прошепна Мандачува.
— Как се казва? — попита Ендър.
Прасенцата се извърнаха и го погледнаха:
— Те не ни казват имената си — отвърна Лийф-ийтър.
— Ако изобщо имат имена — додаде Къпс.
Човек дойде и придърпа Ендър надолу, за да може да му шепне на ухото:
— Винаги я наричаме Шаутър (Викачката). Ала не и така, че някоя от тях да ни чуе.
Женската ги огледа, сетне изпя — нямаше как иначе да се окачестви медният поток, който се лееше от устата й — няколко изречения на женския език.
— Каза да отидеш — преведе Мандачува. — Ти, Говорителю. Ти.
— Сам ли? — попита Ендър. — Бих искал Уанда и Ела да ме придружат.
Мандачува заговори високо на женския език; думите му прозвучаха като гаргара в сравнение с красотата на женския глас. Шаутър отвърна пак с песен, но много кратка.
— Каза, че и те, разбира се, може да дойдат — отвърна Мандачува. — Казва, че са женски, нали? Не е много наясно с различията между хората и „малките“.
— Още нещо — рече Ендър. — Да дойде поне един от вас за преводач. Или тя говори Старк?
Мандачува предаде молбата на Ендър. Отговорът беше кратък и на Мандачува не му се понрави. Отказа да го преведе. Обясни им Човек:
— Каза, че можете да вземете който преводач си харесвате, стига това да съм аз.
— Тогава бихме искали да бъдеш наш преводач — каза Ендър.
— Трябва да влезеш пръв в родилното — каза Човек. — Ти си поканеният тук.
Ендър излезе на открито и закрачи под лунната светлина. Чу, че Ела и Уанда го последваха, а Човек подтичваше с тях. Сега вече забеляза, че Шаутър не беше единствената женска там. Виждаха се по няколко лица на всяка врата.
— Колко са там? — попита Ендър.
Човек не отговори. Ендър се обърна към него:
— Колко съпруги има там? — повтори Ендър.
Човек обаче пак не отговори. Не и докато Шаутьр не запя отново, този път по-силно и по-властно. Чак тогава Човек преведе:
— Това е родилното, Говорителю, тук говориш само когато жената ти зададе въпрос.
Ендър кимна тържествено, сетне се върна там, където останалите мъжкари чакаха досами просеката. Уанда и Ела го последваха. Чу, че Шаутър запя отново зад гърба му и едва сега разбра защо мъжките я наричаха така — гласът й бе достатъчно силен, за да разтърси дърветата. Човек настигна Ендър и го дръпна за дрехата.
— Тя пита защо се върна, без да си получил разрешение. Говорителю, това е много лошо нещо, тя е много ядосана.
— Кажи й, че не съм дошъл нито да давам заповеди, нито да изпълнявам заповеди. Ако не се отнася с мен като с равен, и аз няма да се отнасям с нея като с равна.
— Не мога да й го кажа — рече Човек.
— Тогава тя ще се чуди защо си тръгнах, нали?
— Това е голяма чест — да бъдеш извикан при съпругите!
— Също така голяма чест е и Говорителя на мъртвите да им дойде на посещение.
Човек остана няколко секунди неподвижен, вцепенен от безпокойство. Сетне се обърна и заговори на Шаутър.
Тя на свой ред замлъкна. В долчинката не се чуваше никакъв звук.
— Надявам се, че знаеш какво правиш, Говорителю — прошепна Уанда.
— Импровизирам — отвърна Ендър. — Как смяташ, че върви?
Тя не отговори.
Шаутър се завърна в голямата къща. Ендър се обърна и отново пое към гората. Гласът на Шаутър се изви почти мигновено.
— Тя ти заповядва да почакаш — каза Човек. Ендър не спря и след малко беше вече от другата страна на мъжките прасенца.
— Ако ме помоли да се върна, може и да се върна. Но трябва да й кажеш, че не съм дошъл нито да командвам, нито да ме командват.
— Не мога да го кажа — рече Човек.
— Защо?
— Чакай аз да опитам — рече Уанда. — Човек, ти искаше да кажеш, че се страхуваш, или че няма думи за това?
— Няма думи. Не може един брат да говори на съпруга за командване от негова страна и за молба от нейна, тези думи не могат да бъдат изречени в такъв смисъл.
Уанда се усмихна на Ендър.
— Тук не става въпрос за рангове, Говорителю. А за език.
— Не разбират ли вашия език, Човек? — попита Ендър.
— Не може да се говори на мъжки език в родилното място — отвърна Човек.